Gnezdoto.net
Светът се променя. Нямаше те много време.

Светът се променя. Нямаше те много време.

Ех, тази Ива! Беше ти съседка, нали? Харесваше я още откакто беше на 12. Следеше я по пътя за училище. Излизаше от входа и завиваш към спирката. 10 крачки напред, после вляво и пред магазина (дето продаваха оня адски вкусен сладолед) сядаше на една пейка и я чакаше да мине. След това тръгваше бавно след нея докато стигнете училището. Чудесно даскало, само дето Ива беше в друг клас.

О, училището! Паметни години! Тази Иванова беше доста строга, но пък успя да те запали по географията... Григор и Пешо обикновено идваха преди теб, но вместо да седят на чиновете се гонеха по коридора на училището. Най-готините приятели, които може да има човек. Спомняш си как все се караха, тичаха и биеха, дори когато пораснахте все намираха повод да спорят за нещо - я за музика, я за някое момиче. С тях нямаше как де е скучно.

Спомняш си... А сега какво ли правят? А ти какво правиш?! Далече от Ива, от магазина за сладолед, от приятелите. Липсва ти всичко - от мамините кюфтенца до автобусната спирка. Трудно е да се живее на друго място, в друга държава, с друга култура, порядки и правила. Да, в много отношения е по-добре, но не е като вкъщи.

И след няколко години решаваш да се върнеш обратно в родния дом. Представяш си какво ще правиш, как ще продължат нещата напред. Дори събираш кураж да поканиш Ива на среща.

Но изведнъж разбираш, че всичко е различно. Григор живее в друг квартал, далече. Адски тъпо! А пък Пешо е все на работа. Освен това има досадна приятелка, която не го оставя да отиде до магазина без нея. И както се разхождаш из квартала, а той се е променил невероятно много (магазинът го няма, на негово място са построили някакъв супермаркет, до вас пък има автомивка и паркинг, а отсреща някакво лъскаво кафе) и... виждаш Ива. До нея подскача някакво хлапе, което я нарича "мамо"! Да, все едно гледаш Ива на 10, но без онези огромни панделки.

Всичко не е просто различно, а напълно ново! Какво очакваше? Светът се променя. Нямаше те много време.

И сега? Нито там, нито тук се чувстваш щастлив. Или може би там беше по-хубаво?

Дните минават. С Безразличието и Безперспективността ставате все по-близки.
Може би си казваш, че това е кофти период, лошо настроение, което ще мине. Не става толкова лесно. Депресия? Не е и това. Най-точното определение е "трудност в адаптацията". Всъщност, точното наименование е разстройство на адаптацията.

Знаеш ли нещо за това? Най-общо казано разстройство на адаптацията възниква в период на адаптация към значими житейски промени, стресогенни събития и културен шок. Когато човек отива да живее, работи, учи зад граница или се завръща отново в родината след дълго пребиваване в чужбина или пък усеща, че бракът, плановете, бизнесът се провалят е изложен на по-голям стрес, психическо натоварване и риск от нарушение в психо-социалното функциониране на личността.

Има ясни критерии при диагностициране на разстройство на адаптацията, въпреки че някои от признаците наподобяват тези при депресията и тревожността. Най-общо симптомите са:
- чувство на тъга, отчаяние;
- нервност и тревожност;
- нарушения в съня;
- трудно концентриране;
- агресивно поведение;
- безразсъдно шофиране;
- игнориране на задачи и отговорности;
- изолация от семейството или приятелите;
- употреба на наркотици и алкохол.

Замисли ли се? Колко от изброените неща изпитваш? Каквото и да мислиш, е важно да се отбележи, че от разстройство на адаптацията може да страда всеки.

Добре е да разкажеш на някой близък как се чувстваш през изминалия месец и за това, че си по-потиснат от обикновено. Разговорите за трудностите, страховете и притесненията за бъдещето може да ти помогнат да се разтовариш.

Прочети интересна книга, гледай леки и забавни филми, направи си закуска в леглото или се срещни с приятели.

Опитай се да правиш упражнения - плуването, разходките, йогата или автогенния тренинг, могат да ти повдигнат настроението.

И все пак е добре да знаеш, че някои хора, макар и трудно, могат да се справят сами, докато други се нуждаят от помощ и подкрепа. Без значение от кои си, професионалната психотерапевтична подкрепа може да облекчи симптомите и да ти помогне по-бързо да излезеш от това състояние на духа, да промени светогледа ти и да те зареди с нови сили и енергия да следваш мечтите си и да се впускаш в приключенията, които ти предоставя животът.

Автор: Роза Филева-Хаджова, психолог, психотерапевт в Ателие Афект

Вижте още: СЪРЦЕТО МИ Е В БЪЛГАРИЯ

Посетете нашата Фейсбук страница за още интересни статии.

 
 

Още публикации от категория "ФАКТИ"

vig vsi4ki