Logo
Печат на тази страница
За апостолския характер на църквата

За апостолския характер на църквата

Когато в древни времена е трябвало да определят учението за Църквата в Символа на вярата, едно от нещата, които светите Отци специално подчертали, бил апостолският ѝ характер: „Вярваме в една, света, съборна и апостолска Църква”.

Така изповядваме Църквата и всички ние – в последованието на светата божествена Литургия и всеки път, когато в частна или обща молитва изричаме боговдъхновените слова на нашето Верую. Защо обаче Отците – редом с единството, светостта и съборния характер на Църквата – са обърнали толкова подчертано внимание и на това, че тя е и апостолска?

Днешният ден и днешният светъл църковен празник са особено подходящ повод да си дадем отговор тъкмо на този въпрос.

Когато размишлявали над подчертаването на апостолския характер на Църквата в Символа на вярата, Светите отци и учители изтъквали три основни причини за това.

На първо място сред тези причини те посочвали избраничеството на апостолите от Самия Господ наш Иисус Христос. Този, Който си придоби Своята Църква с драгоценната Си кръв (Деян. 20:28), Сам избра и Своите апостоли, и именно върху тях я утвърди изпратеният от Него Дух Свети – Утешителят, – за да може тази Църква да се разпространи до край земя и да се представи пред своя Основател и вечен божествен Глава като „славна Църква..., света и непорочна” (Еф. 5:27). Ето защо, светите Христови апостоли – и особено първовърховните сред тях Петър и Павел, които честваме днес, са били и остават, винаги и на всяко място, онзи всепризнат фундамент, онзи камък, върху който Господ гради Своята Църква – така, щото дори портите адови да не могат да надделеят над нея (Мат. 16:18).

Втората причина за подчертаването на апостолския характер на Църквата, която нашите Свети отци и учители са изтъквали, била необходимостта от разграничаването ѝ от всевъзможните нейни имитации, претендиращи да са „истинни” църкви и които далеч не са само съвременно явление, но съществуват паралелно с Христовата Църква още от зората на нейното съществуване. На тях и на техните претенции Светите отци и учители противопоставяли като непробиваем аргумент именно апостолския характер на Църквата – основана, утвърдена и продължена във времето от онези апостоли, които били избрани лично от нейния Основател – нашия Господ Иисус Христос.

И накрая, но не и на последно място по важност, подчертаването на апостолския характер на Църквата всекидневно припомня на всеки от нас, че и ние, клир и миряни, принадлежащи към Христовата Църква, също сме призвани към апостолство – към това да бъдем Христови пратеници и неуморни проповедници на Неговото Евангелие сред заобикалящия ни свят. Припомня ни, че заповедта, дадена от Господа на апостолите непосредствено преди Неговото Възнесение, „идете, научете всички народи, като ги кръщавате в името на Отца и Сина и Светаго Духа” (Мат. 28:19), се отнася непосредствено и за всеки от нас.

Защото всеки християнин е не само живеещ и спасяващ се в Църквата на Господа, но и призван от Самия Него апостол на тази Църква.

Затова, възлюбени, нека всекидневно имаме пред очите си примера и подвига на тези истински учители на вселената и, като подражаваме на вярата и на жертвената им любов, да се утвърждаваме старателно в духа на апостолството, с който светата ни Църква е напоена и закърмена още от самото начало и с който тя е извървяла и продължава да върви по своя дълъг и трънлив път в богочовешката история.

По молитвите на светите славни и всехвални апостоли – първовърховните Петър и Павел – Господ Иисус Христос да помилва и спаси всички нас!

Автор: Неофит, Патриарх Български
Словото е произнесено през 2015 г. на празника на св. апостоли Петър и Павел

източник: dobrotoliubie.com

Вижте още: ВЕЛИКИЯТ ДЕН

Посетете нашата Фейсбук страница за още интересни статии.


©2020 -2021 GneZdoto. Всички права запазени