Сиянието на осъзнатата илюзия

Всекидневно се сблъскваме със събития и случки, които са ни неприятни или ни вкарват в негативно настроение. И колкото и да се стараем да ги избегнем, или да се настройваме позитивно, все ще се случи нещо, което да ни извади от релси и често пъти (да не кажем в повечето случаи) някак не успяваме да разберем къде бъркаме.

Непрекъснато слушаме за позитивното мислене и за това, колко силно въздействие имат мислите ни върху нашата реалност. Нещо повече, знаем, че реалността е илюзия, но повечето хора не успяват точно да си представят как така, това, което е толкова реално може да е илюзия.

Да си призная, и аз имах до скоро същия проблем, докато не попаднах на видеоклип, който разказваше за устройството на молекулите, ядрата, електроните и останалите частици, както и за силите, които взаимодействат между тях. Това ме върна към един тотално забравен урок от училище. А именно:

Молекулите не се докосват

Най-общо казано, силите, които действат между две молекули, са два вида: едните ги привличат една към друга, благодарение на което масата, чинията и останалите предмети не се разпадат, а другата сила отблъсква молекулите една от друга. Именно благодарение на втората сила имаме движение между тях. Добре де, ако молекулите не се докосват, тогава

Как усещаме допира на различните предмети?

Много просто: чрез електрически импулси, които се генерират в нервите ни не от самия допир, който не съществува, а именно от тези молекулярни сили между – да речем –върха на пръстите ни и повърхността на масата. От върха на пръстите ни тези импулси стигат до мозъка, където се превръщат в усещане за допир. Но то е ИЛЮЗИЯ, ИЗГРАДЕНА ОТ МОЗЪКА НИ.

В действителност, никой нищо не докосва!

Същото е и с останалите сетива: НЕ ВИЖДАМЕ НИЩО. Окото възприема движение на фотони, които се преобразуват в електрически сигнал, а мозъка превръща този сигнал в образ. НЕ ЧУВАМЕ НИЩО. Звукът е просто движение на въздуха, което променя налягането в тъпанчетата, където се образува електрически сигнал, който мозъка интерпретира като звук. НЕ ВКУСВАМЕ И НЕ ПОМИРИСВАМЕ НИЩО. Вкусовите и обонятелните рецептори се активизират от съответните молекули, раждат се електрически импулси, които мозъкът ни отново декодира като аромат или вкус. Оказва се, че

Светът около нас наистина е само представа, създадена от мозъка ни

В своята книга „ЗАСИЯЙ. Как да оцелеем и преуспеем в работата” Клис Барез-Браун пише за това много точно: „когато някоя загрижена майка ежедневно повтаря на детето си, че светът е пълен с лоши хора, скоро то започва да вярва в това. По-късно тази вяра фокусира неговото внимание към злото в света и го кара да игнорира доброто. Подобно нещо световните медии правят всеки божи ден. Ето защо милиони хора живеят в страх. (...) Самолетите не летят по права линия, и ние, хората, не се движим така. Но пилотите коригират полета постоянно, за да поддържат правилния курс и да достигнат зададената дестинация. Ние обаче задаваме курса си, а после позволяваме на теченията на живота да ни лашкат насам-натам.”

Именно затова трябва да се научим да си спомняме, че светът около нас е илюзия и постепенно да свикнем с тази мисъл, което ще ни помогне да живеем по-спокойно и да използваме мислите си в реалната посока, в която желаем да вървим, а не да се чувстваме като хартиено корабче подхвърляно в бързей. Осъзнаем ли това, можем наистина да засияем.

автор: Юлиан Жеков

ЗАСИЯЙ. КАК ДА ОЦЕЛЕЕМ И ДА ПРЕУСПЕЕМ В РАБОТАТА от Крис Барез-Браун
Всички имаме добри и лоши дни на работа. Понякога се чувстваш непобедим. Хората те изслушват, срещите ти се движат като по часовник и непрекъснато ти хрумват нови идеи.
През други дни все едно вървиш в плаващи пясъци...
Как да изпъкнеш, да нарушиш правилата и да накараш нещата да се случат. Как да се наслаждаваш на всяка минута в работата си ...

Посетете нашата Фейсбук страница за още интересни статии.