Мистичното очарование на слънчевите затъмнения

Феноменът

Този рядък и зрелищен астрономичен феномен, при който Луната преминава директно между Слънцето и Земята и хвърля сянка над повърхността на планетата ни, винаги е поставял човечеството в режим на "пауза". Космическото пренареждане оказва влияние дори на птиците, които спират да пеят, мислейки че е настъпила нощта.

Слънчевото затъмнение, доколкото то означава скриване на светлината, е повсеместно възприемано като драматично събитие за жителите на планетата ни. Хората са впечатлени, озадачени, объркани и понякога дори ужасени при вида на това космическо събитие. А сбор от социални и културни реакции съпътства съзерцанието на всяко затъмнение.

Драматичното изчезване на дневното небесно светило е считано за неестествено и страшно от жителите на планетата ни още от праисторически времена. В опит да се приеме и възприеме небесното събитие са създадени митове и легенди, които присъстват при всички култури.

Слънчевите затъмнения са били тълкувани от древните като символи или съобщения. Различни традиции и практики са се запазили в опит на човечеството да се предпази от злото по време на слънчево затъмнение, или за избягване на лошия късмет, който то може да донесе. Общата тема в митовете и легендите по света е как Слънцето или Луната биват унищожени от свръхестествени сили.

Астрономията на древните

Най-ранните писмени сведения ни показват, че хората са започнали да следят и описват затъмненията преди около 5000 години. През 1999 г. ирландският археолог-астроном Пол Грифин при изследване на мегалитен паметник в Ирландия открива набор от спираловидна форма по скалните рисунки, който вероятно представлява и отговаря на фазите на слънчево затъмнение, които са настъпили на 30 ноември 3340 г. преди новата ера. Символите показват последователно изображение на движението на Слънцето, Луната и хоризонта.

Вавилонските глинени плочки предоставят физически записи на древно затъмнение, наблюдавано от хората в периода между 518 и 465 г. преди Христа. На вавилонските астролози може да се има доверие, тъй като техните изчисления са надеждни. Те съхраняват съвестно и подробно записи за небесните явления, включително движенията на Меркурий, Венера, Слънцето и Луната върху глинени плочици, датиращи 1700-1681 г. пр.н.е.

По-късни записи идентифицират пълно слънчево затъмнение на 31 юли 1063 г. пр. Христа, като пишат, че "се превърна в ден нощта". Другото известно затъмнение - на 15 юни 763 г. пр.н.е., е записана от наблюдатели в асирийската Ниневия.

Чрез внимателно отбелязване и отчитане на лунни и слънчеви затъмнения вавилонските астрономи са успели да предскажат лунно затъмнение, а по-късно и слънчево затъмнение с прецизна точност. Техният основен астрономичен инструмент е бил така нареченият "Цикъл Сарос". Той представлява период от 18 години и 11,3 дни, след което лунните и слънчевите затъмнения се повтарят.

В Древна Гърция също отчитали и записвали затъмненията на космическите светила. Около 460 г. пр.н.е., гръцкият историк Херодот пише, че Талес е в състояние да предскаже годината, когато ще настъпи пълно слънчево затъмнение. Подробности за това как той изчислява това не са достигнали до нас. Знае се само, че той е бил в Египет и от там е донесъл емпиричните правила, използвани в геодезията, а по-късно и в геометрията на Евклид.

Известният гръцки астроном Птолемей записва своите наблюдения на затъмнения и доказва, че съществува сложна схема за предсказване на лунни и слънчеви затъмнения. Птолемей е знаел дори координатите на орбитата на Луната. Той открива, че до две слънчеви затъмнения могат да се появят в рамките на седем месеца в една и съща част на света.

Затъмненията като поличби

В Месопотамия затъмненията са се разглеждали като поличби за бъдещите събития. Древните гърци вярвали, че слънчевите затъмнения са предупреждения за бедствие. Според тях нарушаването на установения космически ред се разглежда като предвестник на страшни събития и е знак от съдбата. Все пак движението на Слънцето по небесната шир е служело като ръководен фар в продължение на хилядолетия за много култури.

Според вавилонските учени, затъмненията могат да предсказват смъртта на краля. С цел да се изпревари вероятна трагична съдба на монарха е бил изработен механизъм. Чрез ритуал е умирал заместител на царя. В научните среди има повече от 30 споменавания на този ритуал в различни писания от Асирия, датиращи от първото хилядолетие преди новата ера. По-ранни препратки към подобен ритуал са били намерени в текстове на хетите.

В древен Китай слънчеви и лунни затъмнения се разглеждат също като небесни знаци, които предсказват бъдещето на императора. Древните китайци вярвали, че слънчеви затъмнения се случват, когато небесен дракон поглъща слънцето. В китайския език, думата за затъмнение е "ши", която има значение и на "да се яде". Китайски записи от миналото разказват за слънчево затъмнение, което е описано като "слънцето беше изядено." По традиция там с взрив от барабанен шум и чупене на саксии се съпровождало слънчевото затъмнение, за да бъде изплашен и прогонен надалеч дракона, който се храни със Слънцето.

Викингите са обяснявали слънчевото изчезване през деня с преследвания от небесни вълци, които преследват светлинния диск, за да се нахранят с него. По подобен начин са си обяснявали настъпилата тъмнина и нашите предци. Народът го е възприемал като поличба, която носи предсказания за нещастия – беди, войни, глад и смърт. В Северозападна България е било разпространено поверието, че върколак е глътнал небесното светило.

Слънчевата магия и науката

Днес ние добре разбираме причината за слънчевите затъмнения, кога те ще се случат и къде на Земята могат да бъдат наблюдавани. По време на затъмнения са направени и много научни открития. Покриването на слънчевия диск от Луната е позволил да бъдат изследвани слънчевата корона и хромосфера, както и да се провери Общата теория на относителността.

Независимо от това дали слънчевите затъмнения са се случвали и са били наблюдавани от населението в древна Месопотамия или в съвременна Европа или Америка, те са служели и за обяснение на сбор от променливи вероятности, които дават решение на конкретен исторически въпрос.

И все пак слънчевите затъмнения съхраняват своята древна магична очарователност и ни карат да вдигнем очи към небето. Дори ако направим мозайка от астрономия с астрология и я смесим с история и легенди ще видим, че човечеството е било винаги погълнато от неизбежната космическа аномалия, олицетворявана от слънчевото затъмнение. Хората са наблюдавали този феномен от толкова дълго време, колкото е и отправеният към Космоса човешки взор.

Автор: Мая Петкова-Константинова / highviewart.com

Посетете нашата Фейсбук страница за още интересни статии.