Gnezdoto.net
Нийл Гейман: Защо нашето бъдеще зависи от четенето?! pixabay.com

Нийл Гейман: Защо нашето бъдеще зависи от четенето?!

Ако искате вашите деца да бъдат умни, четете им приказки.
Ако искате те да бъдат още по-умни, четете им още повече приказки.
- Алберт Айнщайн

Ако имате приятели - математици, които ви питат защо да четат художествена литература, дайте им този текст. Ако имате приятели, които ви убеждават, че скоро всички книги ще станат електронни, дайте им този текст. Ако вие с топлота (или обратно, с ужас) си спомняте посещенията си в библиотеката, прочетете този текст. Ако имате деца, прочетете с тях този текст, а ако само се замисляте за това какво и как да четете с децата - още по-важно е да прочетете този текст. (Нийл Гейман)

И така, имам намерение да поговоря с вас за четенето и за това че четенето на художествена литература и четенето за удоволствие е едно от най-важните неща в живота на човека. Очевидно е, че съм много силно пристрастен, нали съм писател, автор на художествени текстове. Пиша и за деца, и за възрастни. Вече повече от 30 години си вадя хляба с помощта на думите, най-вече като измислям неща и ги записвам. Без съмнение, аз съм заинтересован хората да четат, да четат художествена литература, да съществуват библиотеки и библиотекари, които да насърчават любовта към четенето и места, където може да се чете. Тъй като аз съм пристрастен като писател. Но съм много по-пристрастен като читател. И още по-пристрастен като британски гражданин.

Веднъж бях в Ню-Йорк и чух разговор за строителството на частни затвори – това е стремително развиваща се индустрия в Америка. Затворническата индустрия трябва да планира своя ръст в бъдеще - колко килии ще им трябват. Какъв ще бъде броят на затворниците след 15 години? И те откриха, че могат да предскажат всичко това много лесно, използвайки най-простия алгоритъм, базиран на допитванията какъв процент от 10 и 11-годишните не могат да четат. И разбира се, не четат за свое удоволствие. В това няма пряка зависимост, не може да се каже, че в образованото общество няма престъпност. Но има реални корелации. Мисля, че най-простите от тях произтичат от очевидното: грамотните хора четат художествена литература.

Художествената литература има две приложения:

Първо, тя ни прави зависими от четенето. Жаждата да научиш какво ще се случи по-нататък, желанието да прелистиш страницата, необходимостта да продължиш, дори ако ти е тежко, защото някой е попаднал в беда и ти трябва да научиш как ще свърши всичко... в това има истинска тръпка. Това те кара да учиш нови думи, да мислиш по друг начин, да продължаваш напред. Да откриеш, че четенето само по себе си е наслада. Веднъж осъзнали това, вие сте на път да прочетете всичко.

Най-простият начин да отгледаш гарантирано грамотни деца – това е да ги научиш да четат и да им покажеш, че четенето е приятно занимание. Най-простото е да намерите книгите, които им харесват, да им дадете достъп до тях и да им позволете да ги прочетат.

Няма лоши автори за децата, ако те искат да ги четат и търсят техните книги, защото всички деца са различни. Те намират нужните им истории, и те влизат вътре в тези истории. Баналната, изхабена идея за тях не е банална и изхабена. Не отвращавайте децата от четенето само защото ви се струва, че те четат неправилните неща. Литературата, която не ви харесва, това е път към други книги, които могат да паснат на душата ви. Не всички имат вкус, еднакъв с вашия.

И второто нещо, което прави художествената литература, е – тя поражда емпатия. Когато гледате телевизионно предаване или филм, вие гледате нещата, които се случват на други хора. Художествената проза - това е нещото, което вие създавате от 30 букви и шепа препинателни знаци и вие сами, използвайки своето въображение, създавате свят, населявате го и го гледате с други очи. Вие започвате да чувствате неща, да посещавате места и светове, за които иначе не бихте узнали. Вие откривате, че външният свят – това също сте вие. Вие ставате някакъв друг човек и когато се върнете в своя собствен свят, ще сте малко променени.

Библиотеките – това е свобода. Свободата да четеш, да общуваш. Това е образование (което не приключва в деня, в който напускаме училище или университета), това е развлечение, това е убежище и това е достъп до информация.

Мисля, че цялата работа е в природата на информацията. Информацията има цена, а правилната информация е безценна. За цялата история на човечеството ние сме живели във времена с недостиг на информация. Да се получи необходимата информация винаги е било важно и винаги е струвало нещо. Кога да се сее, къде да се намерят вещи, карти, истории и разкази – това е, което винаги са ценили в разговорите около масата и в компания. Информацията е била нещо ценно и онези, които са я притежавали или са я откривали, можели да разчитат на възнаграждение.

В последните години ние сме се отдалечили от недостига на информация и сме стигнали до пренасищане с нея. Според Ерик Шмидт от Google, сега всеки два дни човешката раса създава толкова информация, колкото сме поизвеждали от началото на нашата цивилизация до 2003 година. Това е около пет екзобайта информация на ден, за тези които обичат числата. Предизвикателството сега е не да се намери рядко цвете в пустинята, а да се открие конкретно растение в джунглата. Нужна ни е помощ в навигацията, за да намерим сред тази информация това, което действително ни трябва.

Книгите – това е начин и да се общува с мъртвите. Това е начин да се учим от онези, които вече не са с нас. Човечеството е създало себе си, развивало се е, породило е тип знания, които можем да развиваме, а не само да запомняме. Има приказки, които са по-стари от повечето страни, приказки, които са надживяли много култури и страни, в които те са били разказани за първи път.

Ако не цените библиотеките, значи не цените информацията, културата или мъдростта. Вие заглушавате гласовете от миналото и вредите на бъдещето.

Ние трябва да четем на глас на нашите деца. Да им четем това, което ги радва. Да им четем историите, от които ние вече сме се уморили. Да говорим с различни гласове, да ги заинтересуваме и да не спираме да им четем, когато те вече са се научили да го правят. Четенето на глас е момент на единение, време, когато никой не си гледа в телефона, когато съблазните на света са оставени настрани.

Ние трябва да използваме езика. Да се развиваме, да научаваме какво означават новите думи, как да ги използваме, как да общуваме разбираемо, как да кажем онова, което имаме предвид. Ние не бива да се опитваме да замразим езика, да се преструваме, че това е нещо мъртво, което трябва да почитаме. Ние трябва да използваме езика, като нещо живо, което се движи, което носи думи, което позволява на техните значения и произношение да се променят с времето.

Писателите – особено детските писатели – имат задължения пред читателите:
• Ние трябва да пишем правдиви неща, което е особено важно, когато съчиняваме истории за хора, които не са съществували, или места, които няма никъде, да разбираме, че истината не е онова, което се е случило в действителност, а онова, което ни разказва кои сме ние. В края на краищата, литературата, освен всичко друго, това е правдива лъжа.

• Ние не бива да отегчаваме нашите читатели, а да правим така, че те сами да поискат да прелистят следващата страница. Едно от най-добрите средства за онези, които четат с нежелание, е история, от която те не могат да се откъснат.

• Ние трябва да говорим на нашите читатели истината, да ги въоръжаваме, да им даваме защита и да им предаваме онази мъдрост, която сме успели да почерпим от нашето не толкова дълго пребиваване в този зелен свят.

• Ние не трябва да проповядваме, да четем лекции, да натъпкваме готови истини в устата на нашите читатели, като птиците, които хранят своите птичета с предварително сдъвкани червейчета.

• И ние не трябва никога за нищо на света, при никакви обстоятелства да пишем за децата онова, което ние не бихме поискали да прочетем сами.

Всички ние – възрастни и деца, писатели и читатели – трябва да мечтаем. Трябва да измисляме. Лесно е да се престорим, че нищо не може да се промени, че живеем в свят, където обществото е огромно, а личността е по-малка от едното нищо, атом в стената, зрънце в житно поле. Истината обаче е, че личностите променят света отново и отново, личностите създават бъдещето и те го правят, представяйки си, че нещата могат да бъдат различни. Огледайте се. Говоря сериозно. Спрете за миг и огледайте помещението, в което се намирате. Искам да ви покажа нещо толкова очевидно, че всички вече са го забравили. Ето го - всичко, което вие виждате, включително и стените, е било измислено в някакъв момент. Някой е решил, че ще е много по-лесно да се седи на стол, отколкото на земята и е измислил стола. Някому е дошло наум да измисли начин, аз да мога да говоря с всички вас в Лондон точно сега, без да рискувам да се измокря. Тази стая и всички вещи в нея, всички вещи в сградата, в този град съществуват, защото отново и отново хората измислят нещо.

Ние трябва да правим вещите прекрасни. Да не правим света по-безобразен, отколкото е бил преди нас, да не опустошаваме океаните, да не предаваме нашите проблеми на следващите поколения. Ние трябва да почистваме след себе си и да не оставяме нашите деца в свят, който толкова глупаво сме изпортили, окрали и обезобразили.

Веднъж попитали Алберт Айнщайн как можем да направим нашите деца по-умни. Неговият отговор е прост и мъдър. Ако искате вашите деца да бъдат умни, казал той, четете им приказки. Ако искате те да бъдат още по-умни, четете им още повече приказки. Той разбирал ценността на четенето и въображението. Надявам се, че ще съумеем да предадем на нашите деца свят, където те ще четат и на тях ще им четат, където те ще си въобразяват и разбират.

Емпатията – това е инструмент, който събира хората заедно и позволява на човек да не се държи като самовлюбен единак. Вие също така в книжките намирате нещо жизнено важно за живота ви в този свят. И то е, че светът не е задължително да бъде именно такъв. Всичко може да се промени.

През 2007 година бях в Китай, на първия, одобрен от партията форум по научна фантастика и фентъзи. В някакъв момент попитах официалния представител на властите - защо? Нали дълго време научната фантастика там не се одобряваше. Какво се беше променило? Много е просто, ми каза той. Китайците правеха брилянтни неща, ако им предоставиш схемата. Но не правеха нищо иновационно, не правеха подобрения и не измисляха сами. Нищо не изобретяваха. И затова те изпратили делегация в САЩ, в Apple, Microsoft, Google и разпитали хората, които измисляли своето бъдеще, за тях самите. И открили, че когато те били малки момчета и момичета, четяли научна фантастика.

Литературата може да ви покаже друг свят. Тя може да ви отведе там, където никога не сте били. Посетите ли веднъж други светове, както когато опитате вълшебен плод, вие никога няма да можете да сте изцяло доволни от света, в който сте израснали. Недоволството е хубаво нещо. Недоволните хора могат да променят и да правят по-добри своите светове, да ги правят други, да ги правят различни.

Сигурен начин да съсипете детската любов към четенето – това, разбира се, е да се убедите, че наоколо няма никакви книги. И няма места, където децата биха могли да ги прочетат. Аз имах късмет. Когато бях дете, имах великолепна местна библиотека. Имах родители, които можех да убедя, отивайки сутрин на работа, да ме оставят в библиотеката по време на лятната ваканция.

Нийл Ричърд Геймън е английски писател на фентъзи, научна фантастика и комикси. Печели многобройни награди, включително Хюго, Небюла и Брам Стокър. Той е първият автор, който печели и Нюбери, и Карнеги за една и съща творба – "Книга за гробището" (2008). През 2013 г. "Океанът в края на пътя" е избрана за Най-добра книга на годината на Националните британски литературни награди.

източник: margaritta.net

Вижте още: КНИГИТЕ, КОИТО МИ ПОКАЗАХА ЩАСТИЕТО ОТ ЖИВОТА...

Посетете нашата Фейсбук страница за още интересни статии.

 
 

Още публикации от категория "ФАКТИ"

vig vsi4ki