снимка: intrigue.ie
За патриархата откровено
- автор: Гергана Лабова
- категория: Факти
Приятели, истина е, че сайтът ни Gnezdoto е посветен на позитивизма и вдъхновението. Но просто не можем да подминем безучастно тази драма и начина, по който тя отекна в сърцата ни. Драма, която ни накара да се замислим за фанатичните устои на патриархата, защото знаем, че не са чужди и за някои региони на "модерна България". Публикуваме текста без съкращения и се надяваме, че както ние, така и следващите поколения българи няма да допускаме подобни грешки във възпитанието на своите деца...
Текстът на Деря Кър е написан по повод жестокото убийство преди броени дни на 20-годишната студентка от Мерсин, Турция - Йозгеджан Аслан. Момичето пътува с минибус. Остава последно и шофьорът се опитва да я изнасили. Йозгеджан се съпротивлява и в яростта си мъжът я убива. Шофьорът се опитва да се отърве от трупа на момичето. Следват жестоки детайли, които ще пропуснем.
Мненията в Турция са разединени. Според едните, виновни са светските нрави, защото "пуснали" момичетата по улиците. Другите обвиняват фанатизма. Едни искат да се върне смъртното наказание, други твърдят, че Юзгеджан си го е търсила, защото била "облякла пола"! Вместо коментар публикуваме текста на Деря Кър...
"...Eдна жена е бременна. Бебето ще е момче. Семейството е щастливо, много щастливо.
Бебето се роди, чичовците видяха "бобчето му". Чичовците преливат от радост. Защото видяха най-важния орган.
Бебето поотрасна. Ще му правят сюнет. Тъпани, зурни, подаръци...
Детето си мисли: "Мисля, че това е много важен орган..."
И го записва в най-тъмното и закътано място в паметта си.
Ходеха ли някъде, непременно виждаха няколко хубави момиченца. "Кое да ти вземем, синко?" – питат майка му и баща му.
Детето си мисли: "Мисля, че отсрещната страна не я питат, тя няма право на мнение."
И го записва в най-тъмното, закътано място на паметта си.
Момченцето е гладно. Ако има сестра, тя и майка му му сервират. После прибират масата.
Момченцето си мисли: "Момичетата / жените са създадени да ни прислужват."
И го записва в най-тъмното и закътано място в паметта си.
Семейството е поканено на гости. Гостите са много. На масата няма място за всички. Възрастните и мъжете сядат около масата. Момченцето – също. Майка му и ако има сестра, сядат на пода.
Момченцето си мисли: "Значи важното е на мъжете да им е добре."
И го записва в най-тъмното и закътано място в паметта си.
Първо сервират на мъжете. Мъжете не помагат.
Момченцето си мисли: "Значи първо мъжете трябва да се нахранят."
И го записва в най-тъмното и закътано място в паметта си.
Момчето започна да излиза с момиче. Целият род е известен. Всички само за това говорят. Един чичо, намигайки двусмислено, подмята: "Знаеш ли какво да правиш с момичето?"
Майка му и баща му го хвалят: "Да не би да намери по-добър от сина ни."
Момчето си мисли: "Значи аз заслужавам най-доброто, със или без съгласието на момичето, трябва да получа, каквото желая."
И го записва в най-тъмното и закътано място в паметта си.
Момчето порасна. Започна да излиза с приятели, да се забавлява. Вечер се прибира късно – посрещат го като паша. Сестра му обаче закъснее ли да се прибере – карат ѝ се до бога, дори я бият.
Момъкът си мисли: "Значи аз мога да влизам и излизам вкъщи, когато си искам."
И го записва в най-тъмното, закътано място на паметта си.
Навън се скарва с други, сбива се. Връща се вкъщи с разкървавено лице.
Майка му и татко му го посрещат: "Браво, момчето ми! Браво! Юнак!"
Момъкът си мисли: "Значи аз съм силен и мога да решавам въпросите със сила."
И го записва в най-тъмното и закътано място в паметта си.
Момъкът порасна. Стана мъж.
Но не стана човек.
И тръгна да прилага записаното в паметта си...
Деря Кър
14.02.2015"
Ако и вие сте разтърсени до болка от този текст, от тази страшна реалност, коментирайте...
Вижте още: 60-секунден урок за родители
