
Моя есен, моя златна есен
- автор: Даринка Янева
- категория: Фоторазказ
Толкова е приказна есента! Изпъстрена с най-сгряващи сърцата цветове, и онова сладко ухание на тъга, носещо се във въздуха! И капчиците дъжд, стичащи се по лицата, сливащи се със сълзите ни ... Златна есен, моя златна есен!
Дали да сегна да откъсна
последния останал лист
на тази есен късна?
О, дни, изнизани мъниста,
в калта на пътищата разпиляни,
и вие, вечни, живи мои рани...
Не ме научихте на нищо
и нищо може би не струвате,
щом още мога да сънувам
и в сънищата си да вярвам - ...
... и връз измамите изнищени
да мятам златната совалка
с новоизсукана надежда.
Елисавета Багряна
* * *
Тази есен, както всички други,
идва с листопади и мъгли.
Но когато вятърът задуха,
сякаш думи в стихове реди.
Може би отлитащите птици
пишат по небето – с крила.
Може някой в обич да се врича,
срещнал като чудо любовта.
Тази есен е като момиче:
гледаш ли го с влюбени очи,
то изглежда много по-красиво.
И сред зима пролетно цъфти...
Елица Ангелова
Снимки: Янек Седлар
Вижте още: Мястото, на което мечтите се сбъдват