Служете на родителите си и ще получите благодат
- категория: Избрани откъси от избрани книги
Когато се обединяват мъдростта и силата, възниква трета сила – просветлението. Служенето на другите. Това приятно задължение го поемат родителите. При тях започва да се проявява Светостта!
Не пестете за сметка на родителите си! Те не са се стискали за вас. Най-добрите залъци, най-добрите неща, най-добрите години от живота си са ги дали на вас... Ето защо, ако са още с вас, бързайте да им подарите топлина, внимание, грижа, просто добра дума. Кажете им колко ги обичате, колко са ви скъпи. Кажете им, че сте им благодарни за всичко, което са направили за вас в живота, и се постарайте да го правите по-често!
Да им служиш и в дъжд, и в сняг, и когато не ти се ще, да служиш всеки ден най-малкото два пъти, да отиваш и от цялата си душа да им „натрапваш“ своето служене – ето една от „рецептите“ за вашето процъфтяване!
Позволете да ви разкажа една притча:
Един човек всеки ден отивал до фурната и винаги купувал три самуна хляб.
Веднъж хлебарят му казал:
- Слушайте, никога не купувате четири, никога не купувате два, всеки път точно три самуна. Моля, кажете защо?
- Един самун давам назаем. С другия си плащам борча. А един самун е за семейството ни.
- Обяснете, моля, нима все-е-еки ден давате на някого назаем? Колко години може да се дава?
- Ето този самун е за родителите, връщам им дълга си към тях. Този хляб е за децата, давам им го назаем. А този самун го ядем заедно с жена ми.
В природата няма „само да взимаш“, там съществува поле на взаимовръзки. Иначе казано, колкото повече внимание и уважение проявяваш към родителите си, колкото по-силна е любовта ти към тях, толкова повече благословение и благодат ще получиш през живота си!
Ето и още една притча, за да усетите по-добре този закон:
Един човек се изправил пред Господ и през сълзи го попитал:
- Господи, цял живот живях праведно, защо след смъртта си съм в ада?
И Господ му отговорил:
- Когато бях болен, ти не Ме навести. Когато гладувах, страдах, не Ми донесе къшей хляб. Когато имах нужда от помощ, минаваше покрай Мен всеки ден, седеше до мен и не ми протегна ръка.
- Господи, но нали всичко е в Твоя власт – и богатството, и силата. Та аз съм обикновен Твой роб. Нима имаш нужда от мен?!
- И още как! Лежах болен в облика на родителите ти, ти не Ме навести. Когато изпитвах нужда в облика на родителите ти, ти имаше къшей хляб, ти мислеше за децата си, пестеше от Мен. Когато Ми беше тежко в телата на твоите родители, не Ми помогна, напротив, чакаше от Мен помощ. Ето затова си в ада!
Бързайте да обичате близките си, бързайте да им дадете от топлината на душата си и делете с тях къшея хляб! Всичко останало на този свят е суета сует и мишкуване...
автор:Мирзакарим Норбеков; из „Опитът на един Глупак 3“
