За да бъде чута молитвата ти, трябва...

И така, пътувахме през Канзас, аз бях в обичайното си трескаво състояние покрай споразумението за развода — ще подпише ли той, няма ли? — и казах на Айва:
— Може би няма да издържа още една година в съда. Да имах малко помощ от горе! Иска ми се да напиша молба до Бог всичко това да свърши.
— И защо не напишеш?
Обясних на Айва личното си отношение към молитвата. По-точно, че не ми е удобно да моля Бог за конкретни неща, защото това ми изглежда като слабост на вярата. Не ми харесва да моля: „Ще промениш ли това или онова в живота ми, защото ми е трудно?“ Понеже, кой знае, Бог може би по някаква причина иска да се изправя точно пред това предизвикателство. По-спокойно се чувствам, когато моля за смелост да се изправя срещу трудностите в живота си хладнокръвно, независимо как се подреждат нещата. Айва любезно ме изслуша, после попита:
— Откъде извади тази глупава представа?
— Какво искаш да кажеш?
— Откъде е идеята, че не ти е позволено да отправяш молитвено искане към вселената? Ти си част от тази вселена, Лиз. Влизаш в нейния състав — имаш пълното право да участваш във вселенските дела и да изразиш чувствата си. Така че изкажи мнението си. Постави своя въпрос. Повярвай ми — най-малкото ще бъде взет под внимание.
— Наистина ли? — Всичко това беше ново за мен.
— Наистина! Слушай, ако ей сега наистина трябваше да отправиш молба до Бог, какво щеше да пише в нея?
Помислих малко, после извадих една тетрадка и написах следната молба:

Мили Боже,

   Моля те да се намесиш и да помогнеш този развод да приключи. Аз и съпругът ми се провалихме в брака си, а сега се проваляме и с развода. Този злостен процес причинява страдания и на нас, и на всички близки около нас.
   Приемам, че си зает с войни, с трагедии и с много по-големи конфликти от текущите пререкания на една разстроена двойка. Но според мен здравето на планетата се влияе от здравето на всеки неин жител. Дори само две души да са вкопчени в конфликт, целият свят е заразен. По същата логика, дори ако само една или две души могат да се освободят от разногласията, това ще подобри здравето на целия свят — както няколко здрави клетки в тялото могат да подобрят общото състояние на целия организъм.
   Затова най-смирено те моля да ни помогнеш да прекратим този конфликт, за да могат още двама души да се освободят и да оздравеят. Това поне мъничко ще намали враждебността и горчивината на света, защото и бездруго има твърде много страдание.

Благодаря ти за любезното внимание.

С уважение,
Елизабет М. Гилбърт

Прочетох го на Айва и тя кимна в съгласие.
— Аз бих го подписала.
Подадох й молбата заедно с химикалка, но Айва шофираше, затова каза:
— Не, да кажем, че наистина току-що съм го подписала. Подписах го със сърцето си.
— Благодаря, Айва. Оценявам подкрепата ти.
— Така, кой друг би я подписал? — попита тя.
— Семейството ми. Майка ми и баща ми. Сестра ми.
— Окей — отвърна тя. — Току-що го направиха. Смятай ги за включени. Наистина почувствах, че подписват. Вече са в списъка. Кой друг? Почни да изброяваш имена.
Започнах да казвам имената на всички хора, които мислех, че бяха подписали тази молба. Споменах всичките си близки приятели, после някои роднини и колеги. След всяко име Айва уверено казваше: „Да. Той току-що подписа“ или „Тя току-що подписа“. От време на време се включваше със свои участници като: „Родителите ми току-що подписаха. Отгледаха децата си по време на война. Мразят безсмислените конфликти. Ще се радват, ако разводът ти приключи.“
Затворих очи и почаках да ми дойдат наум още имена.
— Мисля, че Бил и Хилари Клинтън също подписаха — казах.
— Не се съмнявам — отвърна тя. — Виж, Лиз — всеки може да подпише тази молба. Разбираш ли това? Обади се на всички, живи и умрели, и почни да събираш подписи.
— Свети Франциск Асизки и той подписа!
— Разбира се! — Айва плесна уверено с ръка кормилото.
Вече започнах да си съчинявам:
— Ейбрахам Линкълн току-що подписа! И Ганди, и Мандела, и всички миротворци. Елинор Рузвелт, Майка Тереза, Боно, Джими Картър, Мохамед Али, Джаки Робинсън и Далай Лама... и баба ми, която почина през 1984 година, и баба ми, която още е жива... учителят ми по италиански, психотерапевтът и моят агент... и Мартин Лутър Кинг, и Катрин Хепбърн... и Мартин Скорсезе (е, не е длъжен, но все пак много мило от негова страна)... и моята гуру, разбира се... и Джоан Удуърд, и Жана д’Арк, учителката ми от четвърти клас госпожица Карпентър и Джим Хенсън...
Имената извираха от мен. Не спряха да се сипят почти цял час, докато карахме през Канзас, и моята петиция за мир се разрасна с много невидими страници от хора, които я подкрепяха. Айва продължи да потвърждава — Да, той подписа — и аз се почувствах невероятно защитена и заобиколена от колективната доброжелателност на толкова много могъщи души.
Списъкът най-после се запълни и с това безпокойството ми стихна. Доспа ми се. Айва каза:
— Дремни си. Аз ще карам.
Затворих очи. Появи се последното име.
— Майкъл Дж. Фокс току-що подписа — промърморих аз, после потънах в сън. Не знам колко дълго съм спала, може би само десет минути, но дълбоко. Когато се събудих, Айва още караше. Тананикаше си някаква песничка. Прозях се.
Мобилният ми телефон звънна.
Погледнах това побъркано малко telefonino, което вибрираше развълнувано в пепелника на наетата кола. Почувствах се объркана, някак скована от съня и не можех да си спомня как работи телефонът.
— Хайде — каза Айва, която вече знаеше. — Обади се.
Вдигнах телефона и прошепнах „ало“.
— Страхотни новини! — обяви адвокатката ми от далечния Ню Йорк. — Той току-що подписа!

откъс от книгата „Яж, моли се и обичай“ на Елизабет Гилбърт

ЯЖ, МОЛИ СЕ И ОБИЧАЙ от Елизабет Гилбърт
Успокояваща и вдъхновяваща, невероятно остроумна, въздействаща книга за всеки, който някога е губил посоката в живота си, но е продължавал да вярва, че има и друг, по-добър път, които просто трябва да бъде намерен. Виж още ...

Посетете нашата Фейсбук страница за още интересни статии.