Gnezdoto.net
Майка-Мащеха-Фея снимка: mycharm.ru

Майка-Мащеха-Фея

Реших да посветя тези редове на проследяването на една любопитна от психологическа гледна точка линия в много от вълшебните приказки – били те народни или авторски. Говоря за линията: Майка-Мащеха-Фея. В приказките, както е известно, това са три различни жени.

Първата – Майката.

Какво ни идва наум с думата „мамо"? "Мамо, мила майчице, златна моя сенчице...", "Майчице мила, майчице свята!...", "Мила моя мамо, сладка и добричка!...", "Благодаря ти, Мамо, за твоя топъл скут, за майчиното рамо, за майчиния труд!"

С какво най-напред свързваме майчиния образ?

Грижовност и добрина, нежност и всеотдайност, преизпълненост с топлина и най-важното – безусловната обич – "Обичам те и те приемам, защото съществуваш, защото си!"
Обичаното безусловно дете преживява усещането – "Обичан съм, защото съществувам, защото съм си Аз!"
"Няма нужда да правя каквото и да е, за да бъда обичан. Няма нужда от дела и заслуги. Достатъчно е просто да ме има."

Майчината обич служи за формирането на Способността за Обич и у детето. Тази способност с нейните производни – първични способности (както ги определя основателят на позитивната психотерапия Н.Песешкиан – нежност, добрина, доверие, търпение, контакт, смисъл и др.) ще видим, че ще служи на детето и в бъдеще, когато на дневен ред ще застане формирането на другата важна способност – тази на Познанието.

Както споменава Ерих Фром в книгата си "Изкуството да обичаш", майчината обич не само не се нуждае от това да бъде заслужена, тя и НЕ МОЖЕ да бъде заслужена. Тоест или я има, или я няма. Не можеш да я предизвикаш, да я спечелиш, да я вземеш под контрол... "Когато я има, това е равно на блаженство, но когато я няма, това е сякаш всичко прекрасно е изчезнало от живота – и аз не мога да направя нищо, за да създам тази обич."

Точно тук е подходящо да преминем към следващия образ – Мащехата.

Обикновено в приказките нещо се случва с Майката – тя умира, загива или пък детето бива отнето от нея. Заедно с изгубването на (образа на) Майката си отива и безусловната й обич. На мястото на Майката застава Мащехата. Сега, както е според приказките, детето е изправено пред множество условия и изисквания, изпълняването на които, от една страна, предполага, но и често поставя под въпрос оцеляването на "сирачето". За да оцелее, то се труди, преодолява, постига, вади от себе си невъзможното...

Каква е ролята на изискващата и неумолимата Мащеха? Да се опитаме да се дистанцираме от "злата" й същност. Какво друго виждаме? Обучение, създаване на полезни и практични навици – да можеш да управляваш домакинството, да се грижиш за къщата и за обитателите й, да чистиш, да готвиш, да шиеш, да тъчеш и т.н., "веднага", "за една нощ", в точно установен срок, без глезотии, без "не мога, не искам, ще го направя после". Много ценни навици, не мислите ли?

И тук не мога отново да не се обърна към Н.Песешкиан... По всичко личи, че Мащехата е тази, която формира у детето вторичните способности, определени като такива от споменатия: ред, точност, чистота, пестеливост и т.н. Това е периодът, през който се формира способността за Познание. Интересното е, как и тук, в "мащехинския период" на трудове, изпитания и несгоди, в приказките се промъква и Майчиният образ. Той идва в лицето на всякакви "помагащи" вълшебни животинчета, птици, насекоми или пък в образите на неодушевената природа, която изведнъж оживява и обгръща героинята с грижите и закрилата си.

Какъв ли е смисълът на тези "помагащи" образи?

Първо, детето, закърмено с безусловната Майчина обич, умее да обича и другите. В някои приказки виждаме два детски образа: условно "лошият", онзи, който не умее да обича, равнодушно или надменно подминава страдащите животинки, дървета и тем подобни; и "добрият", който не подминава никого, влиза в контакт с бъдещите "помощници", без да знае, че ще бъдат такива, дарява ги с добрина, топлина и другите "отблясъци" на добре оформената способност за Обич. Последната е и дар, и връзка с Майката, която тук бива представяна във вид на нуждаеща се от помощ река, например, или ябълково дърво, животно, птица и др.

Второ (което по естествен начин произлиза от първото), скритият смисъл на вълшебните "помощници" е да покажат и това, че формирането на способността за Познание (вече споменатите вторични способности) не се осъществява толкова успешно без здравото стъпване върху способността за Обич. Тоест, има ли я онази база – Майчината обич, която се изразява в сърдечността и добронамереността на героинята, тогава се намират и сили (помощници) за най-непосилните задачи на злата Мащеха, заела се, пряко или не, с обучението на детето.

Иска ми се да хвърля поглед и към още една роля на злата Мащеха – сепариращата. Приказните сюжети често сблъскват "сирачето" с изгонването от къщи. Мащехата или праща надалеч (за "птиче мляко"), или пък съвсем изгонва детето...

"Една от основните задачи на майката е да подготви детето към отделянето от семейството." - Ървин Ялом, "Всеки ден все по-близо".

Важно е майката на някакъв етап на развитието да позволи истинското отделяне на детето от себе си. Говоря не толкова за физическата страна на нещата, въпреки че и тя е от значение, колкото за емоционалната. Отделянето е едно изпитание, без което няма как пълноценно да се осъществи психическото узряване на индивида.

Майка? Не говорим ли за Мащехата в момента? Но само малко търпение и всичко ще си дойде по местата!

Последният образ - Феята.

Даряваща, спасяваща, благославяща съюза с достоен мъж – Принц, Силен човек, Кралски син... Основната й роля е иницииращата. Феята посвещава момичето в нежните и трепетни тайни на женствеността, като че ли й предава послание: "Ти си жена!" – привлекателна, съблазнителна, обичаща, обичана, съпруга, бъдеща майка.

Да вземем, например, Пепеляшка. Феята й помага да стане най-красивата и най-магнетичната, като я облича в най-прекрасните дрехи, към които прилага най-удивителните аксесоари. И наред с това й слага определени граници и строго й заповядва:"Не забравяй да си тръгнеш от бала преди установения час, иначе ..." И следват заплахи-предупреждения: „роклята ти ще се превърне отново в парцали, на краката ти ще се върнат дървените пантофи..."

За какво ни напомня последното? Нима не за злата Мащеха с нейните твърди изисквания и размахвания с пръст? А първото? Нима не обичащата Майка, готова да направи всичко най-добро за дъщеря си?
Какво се случва? Какво ни обясняват приказките с тези три (уж) женски образа?

Според мен теорията на Мелани Клайн най-успешно се припокрива с това приказно явление.
Въведените от нея понятия – добрата и лошата гърда – идеално кореспондират с образите на Майката и Мащехата в приказките. Два отделни образа. Точно онези два, на които бебето разцепва същността на майката в своите незрели представи: единият е идеалната, обичащата, осигуряваща всичко необходимо и когато е необходимо, носеща удоволствие; другият – лишаващата, ограничаващата, липсващата, фрустриращата, носеща неудоволствие.
С напредването на времето (и на приказката) детето постепенно започва да събира двата противоположни образа в един, като на определен етап на развитието вече успява с психиката си да обгърне идеята, че майката е и "добра", и "лоша". Тя е и любяща, и ограничаваща, и даваща, и лишаваща, и грижеща се, и фрустрираща... Точно като приказната Фея, която се обръща към героинята и с майчината, и с мащехинската си страна.

За да възприеме майка си в светлината на образа на Фея, като благославяща връзката с мъж, подготвяща, инициираща, посвещаваща, за героинята са важни две страни на нещата. Едната – самата дъщеря да е достигнала тази степен на емоционална зрялост, в която да може да възприема майка си цялостно. Другата – емоционалната зрялост и на майката. Нейната собствена незрялост би могла да придърпа (да забави) съзряването и на дъщерята. И отношенията им така никога и да не достигнат "феиния" етап.

Както се казва – "Не възпитавайте децата си, защото те така или иначе ще приличат на вас. Възпитавайте себе си."

Аз самата не бих застанала категорично зад първата част на твърдението "не възпитавайте децата", но с две ръце бих подкрепила втората – "възпитавайте себе си!" .
И, в продължение, както и за подсилване на мисълта си, ще цитирам Вирджиния Сатир: "Ако признаете, че не сте идеален, и след това продължите да се учите заедно с вашите деца, тяхното доверие към вас няма да намалее, а напротив, ще се увеличи."

Малко сме родителите, достигнали до оптималната емоционална зрялост заедно с достигането до възрастта на родител. Но това в никакъв случай не бива да ни обезкуражава, а напротив, си струва да можем да признаем слабостите си и да си позволим да продължим личностното си израстване заедно с децата си, както съветва Вирджиния Сатир. Последните няма да ни се разсърдят за това. Вместо това, по този начин те честно и открито ще се свържат с човешкото в нас, съответно и с човешкото в самите себе си. Една изключително важна връзка за напредването в личностното развитие.

Феята символизира и творческата майка (творческата личност като цяло). Тази, която владее "вълшебството" да трансформира, да преобразува. Отново се обръщам към Вирджиния Сатир, като я перифразирам. "Творческата майка разбира, че трудностите са естествена част от живота, и се опитва да намира креативни решения за всеки нов проблем в момента, в който той възникне. Докато противоположният тип майка влага цялата си енергия в това, трудностите да не настъпят, а когато те все пак дойдат, тя вече не разполага с ресурси за справянето с тях".

Какви практически идеи ни дава приказната линия Майка-Мащеха-Фея?

Всеки родител би могъл да се опита да погледне към себе си от двете страни на своята родителска роля, като на осигуряващ Обич и осигуряващ Познание. Двете страни на ролята: тази на Майката – тоест безусловно обичащата, и тази на Мащехата - изискващата, даваща знания.

Кога, в какви ситуации, към кого, както и – съзнателно или не, ние се обръщаме с едната или с другата си страна? Какво ни носи едното или другото обръщане, доколко то е балансирано, какъв отглас има във външния свят? Ако усетите прекалено зацикляне в едната от ролите, не бягайте от това усещане... Опитайте се да се вгледате в него, да го разберете и да му намерите определено място и пространствен обем във вътрешния ви свят.

Опитайте едно упражнение вкъщи. Вземете 2 стола. Единият ще бъде този на Майката, другият – на Мащехата. Разположете ги, както сметнете за подходящо. Седнете на единия, да кажем, този на Майката, затворете очи, опитайте се да се вчувствате в ролята на първичен родител. Опитайте да вербализирате почувстваното, усещаното. Спомнете си за някакви реплики от тази си роля. Преместете се на другия стол. Направете същото, без да бързате. Давайте си време да се потопите във всеки от двата образа.

Станете от стола. Сега седнете някъде встрани и от двата. Помислете: Как се чувствате сега? На кой от столовете ви беше по-естествено, по-комфортно да седите? Как сте с това статукво? Усещате ли нужда нещата да бъдат по-различни? Какво, евентуално, бихте променили? По какъв начин? Как мислите, какви са възможните последици от тази промяна?

Още едно упражнение. "В търсене на Феята".

Вземете за пример някаква затруднителна ситуация във вашия живот. Опитайте да я разгледате от Мащехинската(-) и от Майчината(+) й страна. Тоест вижте й минусите и опитайте да отчетете и плюсовете. Потърсете ползите от вредите, смисъла на симптома, смисъла на ситуацията като цяло. Обичам да цитирам изказването на В.Франкъл: "Страданието престава да бъде страдание в мига, в който си намери смисъл."
Помнете, Феята (позитумът) не е само изпълнителка на желанията. Тя е и изправяща пред изпитания...

Пожелавам ви да откриете Феята в себе си, както и да откриете своята собствена "вълшебна пръчица", а именно - личния ви дар и смелостта да преобразувате, да трансформирате, да градите, да създавате, да творите от дадеността (позитума), от ресурсите си, както и от всичко, с което влизате в някакъв допир, а защо не и от идеите, предложени в тези редове!

Вероятно няма да ви е лесно. Смело можете да потърсите позитивен психотерапевт или консултант във вашия град. Ще ви помогнат с радост! 

От мен - успех!

Ирина Янчева-Карагяур е консултант по позитивна психотерапия

Вижте повече за нея и още нейни статии.

Вижте още: Когато мислеше, че не те гледам, аз видях...


НОВА КНИГА! "ПРЕДАЙ НАТАТЪК ЛЮБОВТА" - 150 СЪВРЕМЕННИ ПРИТЧИ ЗА ЧУДОТО НА ЖИВОТА - СЕГА С 30% ОТСТЪПКА!

150 истории със сюжети от нашето съвремие, които споделят мъдрост, подсказват решение, успокояват и вдъхват надежда. И предават своето послание: Не позволявайте огънят на любовта в сърцето ви да загасне. Той ще осветява пътя ви и ще бъде като здрава скала под краката ви в трудни моменти. Раздавайте щедро от този огън на хората около вас. Не прекъсвайте веригата на доброто... Предавайте нататък любовта!

animiran predai natatyk lubovta 650x650

"Не търси любовта, тя е навсякъде. Търси вътре в себе си покривалото, с което сам си я забулил..." Руми

 


ДВЕ КНИГИ! 300 ПРИТЧИ! МЪДРОСТ, ПРЕНЕСЕНА ПРЕЗ ВЕКОВЕТЕ! - СЕГА С 30% ОТСТЪПКА /при поръчка онлайн/

Безценна колекция от 300 притчи - отговори на всички въпроси, които човек си задава през живота си.

2 knigi pritchi promo january 2021 650x650 min

"Най-важната истина може да откриеш с помощта на един прост разказ, както изгубената златна монета - на светлината на най-евтината свещ."

gold button all promo min

Промоцията е валидна при поръчка онлайн!

Посетете нашата Фейсбук страница за още интересни статии.

 

 
 

Още публикации от категория "ИЗКУСТВОТО ДА СИ РОДИТЕЛ"

vig vsi4ki