Ефективният и неефективният родител

2. Вината - Преизпълнен с родителска вина. Често не е способен да направи разлика между своята грешка и тази на детето. При зле изкарания тест, детето ще получи много по-негативен отклик от вечно виновния родител, за разлика от родителя, който е способен да приема, че грешките са част от живота. Детето на вечно виновния родител също е вечно виновно и затова обикновено притежава ниска самооценка, и е твърде неспокойно и напрегнато.

3. Тревогата - С голямо усилие издържа неопределеността и съпътстващата й тревога. Ще се опитва да се освободи от нея на всяка цена, даже предизвиквайки и заразявайки с нея околните, в това число и собствените си деца. Живее в рамките на катастрофални очаквания. Не вярва в силите си. Не вярва в способността си да се справя с живота и проецира това в своите деца. Затова се опитва да предвижда, да планува, да обмисля всичко. Често това му пречи още повече, защото животът е склонен въпреки всичко да илиза от рамките на всякакви планове. Поради тази причина, емоцията, която възниква даже и при най-малката заплаха заплануваното събитие да се срине, често ляга върху детските плещи. Постоянно се фокусира върху проблемите на детето, а не върху неговите умения и способности. Непрекъснато му напомня за това с посланията "поправи се", "бъди друг", иначе .....

4. Гневът - Страхува се от собствените си чувства, особено от гнева. Потиска го и изпитва силна вина, когато гневът все пак пробие навън. Избира пасивно-агресивни, заобиколни, манипулативни форми за проява на агресивните си чувства.

Ефективният родител:

1. Страховете - Способен е да работи със собствения си страх. Праща на детето послание: "светът е всякакъв: на моменти опасен, друг път безопасен, в него има неща, които са трудни за разбиране от раз, добре е да си даваме време за мислене и преценка." Очевидно е, че опасностите трябва да се избягват, нужно е да предприемаш нещо за да защитаваш себе си максимално. Важно е да бъдеш включен в реалността, а не да избягваш такава, да можеш да се вслушваш в себе си и в това, което е около теб, тогава ще ти бъде възможно да реагираш адекватно на случващото се.

Посланията са:

Има опасност - хайде да направим максималното за обезопасяване, но ще го правим, ако това наистина си струва.

Има трудност - хайде да я преодолеем, аз ще те подкрепя.

Има сложност - да, това е предизвикателство; хайде да го приемем и да отговорим на него.

Тогава, минавайки през това, детето се учи да се среща със света, а не да го избягва. То ще се чувства силно, внимателно, способно.

2. Вината -  Способен е да приема себе си във всякакви от своите решения: и удачните, и неудачните. Способен е да се ориентира не към най-бляскавите решения, а към най-оптималните. Учи децата спокойно да приемат грешките си и да носят отговорност за същите. Това им помага да не се страхуват от наказание и да не насочват отговорността към другите.

Учи ги да възприемат грешката като следствие на взетото решение, което може да бъде обсъдено. Разбира, че задачата на детето не е да се почувства лошо и виновно, а да може да се замисли кое точно решение до кое точно е довело. Освен това учи детето да приема и да се справя с евентуалните щети, последвали допуснатите грешки. Прави разлика между детските грешки, естествени за живия човек, и своята родителска роля. Разбира, че грешките на децата не го правят лош родител. За него те означават, че децата не бездействат.

Той знае, че грешките са опит и не се фокусира върху избягването им, а учи децата да размишляват, да опитват, да носят отговорност и да трупат опит.

3. Тревогата - Транслира на детето: "хайде да направим план, ако нещо не тръгне, както го очакваме, ти имаш твоите въображение, сръчност, ум, общителност, сила и т.н." Родителят учи детето да търси опора в себе си, в своите таланти и способности, което му помага да не се загубва и в най-необичайната ситуация, а напротив, да действа и да минава през трудностите. По този начин децата си правят извод - "аз мога!"

Вярата в себе си и в своето дете помага на родителя да приема спокойно непредвидимостта на бъдещето. Той учи детето да опознава себе си: своите силни страни, ресурси, възможности, способности за справяне.

4. Гневът - Изразява агресията пряко, вербално и адекватно за ситуацията. Познава болезнените си точки и предупреждава близките си за това, което може да предизвика у него гневни реакции. Способен е да устоява на гнева, насочен от някой отвън, в това число и от децата.
Така стигаме до извод, че ефективният родител е този, който е способен да разбира себе си, да се приема, да израства, вместо да се покрива, да окастря, да подменя, да налага и т.н.

Заключение: Нали разбирате, това не са призиви или изисквания към родителите, това са просто насоки.

 автор: Ирина Млодик превод: Ирина Янчева-Карагяур

Ирина Янчева-Карагяур е консултант по позитивна психотерапия

Вижте повече за нея и още нейни статии.

ПРЕПОРЪЧАНА ЛИТЕРАТУРА ПО ТЕМАТА:

"МИСЛИ КАТО ДЕТЕ, ДЕЙСТВАЙ КАТО ВЪЗРАСТЕН" ОТ ОЛГА МАХОВСКА

Посетете нашата Фейсбук страница за още интересни статии.