Gnezdoto.net
Изневярата като път към истината снимка: magic4walls.com

Изневярата като път към истината

Започвам с благодарност – към всички, които споделиха опита си и отделиха време, за да ми пишат. След статията "Изневярата - опит за летене" получих дълги писма на електронната си поща, в които ме направихте част от вашия малък свят и аз много ви благодаря! 

Вярвам, че това ще помогне да сме малко по-автентични в обобщенията си. Всеки от нас гледа на нещата по свой начин, провокиран от грешките си, от опита, от възпитанието си, от пътя на неговата душа...

Нямам претенции за социологическо проучване. Въпросът остава отворен и отново всеки ще си вземе от думите ми това, което отговаря на неговите собствени усещания. И все пак, иска ми се да споделя някои неща, които направиха натрупвания в мен след вашето споделяне...

Едната е, че все още голяма част от нас са много крайни в позициите си. Вярват сляпо в своята истина без капка на съмнение. Имат право на това. Без значение дали са готови да линчуват някой или вярват в Божествения съд, те слагат етикета и това дамгосване ги прави спокойни. Интересното е, че дори хора с висок интелект и житейски опит, успяват да завоалират неприемането на отсрещната позиция, обличайки го в приемливи за тях самите морални норми.

Другата тенденция е, че за една голяма част от хората започнаха да стават важни малките неща. Да се обръщат към себе си, да търсят смисъла по-дълбоко от повърхността, зад обичайните модели и клишета. Приятно за мен е да общувам с все повече позитивни и усмихнати хора, които ме зареждат и замислят. Хора, които пътуват, които четат много, на които им личи, че живеят в хармония с всички чакащи отговор въпроси в тях. И не бързат да им отговарят, а просто се носят през дните, създават малките си добрини всеки ден и докосват с тях другите.

Тъй като по законите на статистиката няма как да съм изчерпателна в извадката си, ще завърша въпроса за изневярата по моите собствени усещания, в които кънтят и вашите гласчета.

Както всичко друго в нашия свят, всеки един въпрос, мисъл, идея.... всичко е комплексно изтъкано от персоналните ни трептения на дадена честота към определения момент. Носим дълбоко в себе си всички болки и травми от детството, които формират реакцията ни към нещо или някой. Носим и кармичните си товари, които смътно усещаме, но за които нямаме ясна представа как точно са променили ДНК-то на душата ни. Носим силата и нежността на родителите ни, на бабите ни, на хората, които много са ни обичали и са оставили по-специален отпечатък в нас.

Израстваме, тъгуваме, страдаме, депресираме се, очакваме, обвиняваме.... Всичко това оставя своята следичка някъде в душата. Обезверява я или я извисява, прави я по-силна или още по-ранима - в зависимост от личностните ни качества и степента на усвояване на житейските уроци.

Едно и също събитие може да доведе до трагични обстоятелства в живота на един човек и до магични промени в живота на друг. Съзнателно или подсъзнателно ние се променяме, вървейки по пътя на живота си. И ако в даден момент сме били крайни в отношението си, в следващ е възможно да сменим позицията си драстично.

Да пуснем някакви догми и да се освободим от непосилен за нашите плещи товар. Да прогледнем в очертанията на нещата от погледа на другите. И това, като се замисля, е прекрасно... То носи в себе си мощния заряд на надеждата и вярата, че всички хора ще живеем в по-добър свят и законите на безусловната любов ще докосват все повече хора всеки ден... И в един момент ще се разпространят като пандемия.

Моята дъщеря върви по пътя на истината към себе си. Първите любови, първите разочарования. Първия страх, който те кара да излъжеш момчето, за да не нараниш чувствата му, казвайки му че не го харесваш. Първите каши, които следват цели нощи объркани тийнеджърски реплики в чата. Преди няколко дни тя беше свидетел на откровен разговор между мен и една от най-близките ми приятелки. Беше дошло време да й споделя неща, с които ми е трудно да се справя в нашите отношения.

Детето ми си помисли, че сме се скарали. За нея все още нещата са твърде еднопосочни – вижда реакцията и от нея следват изводите. Опитах се да й обясня, че просто бяхме болезнено откровени и това може малко да ни е натъжило, но не сме скарани. И дори сме извели приятелството си в друга орбита.

Малко по-късно, убеждавайки се, че с отношенията ни нищо страшно не се е случило, виждайки ни как общуваме заедно, тя дойде при мен и каза, че иска да я науча да е смела като мен и да казва истината дори с риск да има сътресения. Това я ужасява – да се изправи пред някой и да каже в очите му мислите си, усещанията си за него.

Истината е важна за мен. Тя е едно от хубавите неща, които взех с мен от детството и от уроците на моята майка. Това, което научих после, беше по-трудния урок - че всеки има неговата собствена истина. Към даден момент твоята е само една, винаги си струва да застанеш зад нея и винаги по-малко или повече боли. Но хората, които обичаш или са важни за теб, може да имат друга.

Понякога успяваме да опънем въжения мост от единия бряг до другия, понякога се губим в превода и търсим... брод, място в реката, където течението ще позволи да преминем... или нова истина.
Вървя по пътя на истината и до днес, както моята дъщеря ще извърви нейния. Имаше моменти, в които избирах да не я кажа и да си спестя последствията. На всички ни се случва да го правим с някои хора, които не са готови за нея. Да кажеш истината открито, понякога е страшен урок за този, който я е получил. И всеки за себе си трябва да реши дали си струва.

Всеки избира до къде да стигне в самозаблудите и неистините спрямо другите. Само трябва да сме наясно с цената за това. Избирайки пътя на истината пред самите себе си и важните ни хора, ние понасяме един специален товар на гърба си. Особено, ако не сме живели винаги така, а тепърва се учим. Истината е като новите обувки - отначало може да са ти доста неудобни, а като ги разтъпчеш - да не искаш да ги сваляш повече. Има го и рискът просто да не си готов за тях. И да ти правят рани дълго, дълго...

Една много интересна и все още необятна за мен теория – за квантовия свят, дава хубав поглед към нашата тема. Във всеки един момент нашето енергийно поле влиза в контакт с енергийните полета на другите. Ние постоянно обменяме части от себе си с другите без да го забелязваме и усещаме на физическо ниво. Физическият свят връща към нас това, което ние сме изпратили в пространството.

Оставям всеки с неговите размисли тук и обещавам да споделя интересите си в тази посока в някоя следваща статия.

Е, отговорихте ли си какво е изневярата за вас?

Попитахте ли се колко често казвате истината – на другите и най-вече на самите себе си ?

Не сте? Имате усещането, че сте се преплели всички нишки? Чудесно. Значи са останали въпроси, които ще намерят във времето своя отговор. Като звънчета в омагьосана гора - не знаеш от къде звънят, но ги чуваш. И като деца, играещи на криеница - ще ги търсим, докато ги открием всичките...

Вижте още статии на Елена Караиванова както и допълнителна информация за нея.

Вижте още: Самотата е розова

Посетете нашата Фейсбук страница за още интересни статии.

 
 

Още публикации от категория "ИЗКУСТВОТО НА ЛЮБОВТА"

vig vsi4ki