Gnezdoto.net
Може ли сродната душа да бъде партньорът ни в живота

Може ли сродната душа да бъде партньорът ни в живота

Кой всъщност е сродната ни душа и защо не може да бъде наш партньор в живота?

Сродните души... Толкова добре си пасваме с тези хора. Сякаш са създадени за нас, както и ние за тях, а дори в някакъв момент започваме да се съмняваме дали не сме се срещали и в предишния живот.

Идеята за сродна душа е привлекателна и вероятно малко неща звучат по-романтично. Мисълта за „единствения" или „единствената" без съмнение навлиза все по-силно във всяко следващо поколение. Отминали са дните на „заедно до края на живота, независимо как се чувстваш". Практиката с уредените бракове, които все още са релевантни в много краища на света, малко по малко се забравя.

Сякаш мисията да намериш сродната душа никога по-рано не е била така приоритетна.
Океанът е дълбок, а в него плуват много риби. И сега, ако успеем да намерим този един човек, който ще усещаме и с костите си, който ще ни даде бъдеща перспектива, който ще ни накара да се почувстваме по-мирни, по-любящи и по-правилни...

И така търсенето започва. Докато поколението на новото хилядолетие се придържа към идеята за „свободна любов", ние все пак искаме да говорим за тази душа, която е „единствена" за нас. Дори и за тези от нас, които са сексуално либерални, идеята за сродната душа често се явява в центъра на всичко.

Киноиндустрията също поддържа тази идея. Всички продукции – от най-обикновените ситкоми до романтичните филми – допълнително придават блясък на идеите за „перфектния партньор" и за „заживели щастливо до края на дните си".

Въпреки това, ако трябва да разгледаме статистика, отразяваща количеството на разводите – като в това число дори не броим продължаващите да съществуват въпреки нещастието си бракове, – изглежда, че щастлив и романтичен край не съществува.

Това значи ли, че сродните души са само плод на нашето романтично въображение? Не е задължително. Не и ако поне един съумее да зададе правилния въпрос, водещ до правилния отговор. В книгата си „Яж, моли се и обичай" Елизабет Гилбърт казва:

„Хората мислят, че сродната душа е твоята перфектна половинка. Истината обаче е, че сродната душа е огледало. Човек, който ти показва всичко, дърпащо те назад, човек, който те провокира да се вгледаш в себе си и да промениш живота си към по-добро.

Сродната ти душа вероятно ще бъде най-важният човек, който някога ще срещнеш, защото той ще срути стените ти и ще ти помогне да излезеш от илюзорния свят, в който се намираш. Но да живееш със сродната си душа завинаги? Не, би било прекалено болезнено. Сродните души навлизат в живота ти само за да ти разкрият още малко от теб, а след това си тръгват.

Сродната душа се появява в живота ти, за да те разтърси, за да отпусне егото ти, за да ти посочи границите, които сам си поставяш, за да отвори сърцето ти и още светлина да влезе вътре, за да те отчая и да те извади от релсите до такава степен, че сам да поискаш да промениш живота си към по-добро и да откриеш своя духовен път..."

Поглеждайки по този начин на нещата, можем да считаме, че нашата сродна душа може да бъде всеки, а не само човек, с когото имаме романтични отношения. Може да бъде приятел, член на семейството, колега – списъкът винаги ще расте. В края на краищата, какво търси всеки от нас в идеята за сродната душа? Щастие, разбира се. Вътрешен мир. Любов. Не е толкова трудно да ги открием и да постигнем своите екзистенциални цели.

И все пак, как да намерим щастието? Как да се научим и да постигнем вътрешен мир и любов? Предизвикателство е, разбира се. Нещата, които ни помагат да намерим щастието и да израснем, разкривайки се пред себе си, са тези, които ни провокират да поемем контрол върху ума и емоциите си. Попитайте който и да е дзен учител и той ще потвърди.
Независимо дали сме предварително подготвени или не, това е в основата на всичко. Да преминаваме през различни любовни връзки помага в опознаването на нас самите. Вероятно е и единственият честен начин да се научим да взимаме правилните решения, а с това и да узряваме.

„Продължавай да разбиваш сърцето си, докато то не се отвори напълно."- Руми

Отделно от това, може би е възможно да намерим и някого, който да бъде наш партньор в живота. Веднъж успели да отхвърлим своите заучени от психологични и биологични навици и разбрали достатъчно за себе си, можем просто да срещнем човек, който емоционално е израснал колкото нас. Едва тогава сме способни да изградим здрава връзка, която в някакъв момент отново може да се впише в онзи романтичен мит от филмите.

И наистина, възможно ли е този бляскав и приказен елемент да се окаже и част от сериозни отношения, основани на искреност, лоялност, доверие и взаимно разбиране? Някой ще каже, не може. Та това са две различни неща – къща от карти и пирамида. Ала все още в основата на тази здрава структура лежи онзи болезнен контакт, който сме имали с нашата сродна душа и който в крайна сметка ни е помогнал да израснем и да се издигнем на следващото ниво.

В крайна сметка, трябва да приемем, че всичко, което ни се случва, се случва с причина. Именно и затова чувства като вина, съжаление и гняв са отровни и единствено могат да отслабят емоционалното, психическото и физическото ни състояние. Отнема време и търпение, за да го проумеем. Всеки от нас обаче трябва да бъде благодарен за сблъсъка със сродната си душа, независимо колко болезнено е било и колко грозни черти от нас самите са ни били разкрити.

Веднъж Рам Дас беше казал:

„Ние всички вървим един към друг."

Автор: Кайл Макмилън Превод: Gnezdoto

Вижте още: И КАКВО, АКО НИКОГА НЕ СРЕЩНЕШ „ЕДИНСТВЕНИЯ"?

Посетете нашата Фейсбук страница за още интересни статии.

 
 

Още публикации от категория "ИЗКУСТВОТО НА ЛЮБОВТА"

vig vsi4ki