Любов на килограм
- категория: Изкуството на любовта
Две деца си играят. Гонят се, щипят се. Като си липсват се търсят. „Искаш ли да играем?“... „Искам“. Не ги е страх, че като паднат и ожулят колената и китките ще ги боли после. Сърдят се, но за по пет минути. Не симулират едноседмично сърдене, за да накажат другарчето. За какво да губят от радостта на играта за едното цупене.
Детската игра не прилича ли на любов, но на онази... истинската? Без манипулации и излишни драматизации. Без мерене и теглене. Без изчакване на 3 дни преди да звъннеш след първа среща, за да предизвикаш ефект. За да получиш превъзходство над този, когото „обичаш". Без борба за четири метра власт, в които да упражняваш контрол над другия, когото „обичаш". Без везна и кантар, които да определят кой обича повече, кой дава повече и кой взема повече; кой е по-изстрадал; кой е по-„заслужил" любов.
И тъй като любовта не се мери и тегли, тя няма и способността да тежи. Затова любовта не може да е бреме. „Любовните терзания" може да са терзания, но не са любовни. Любовта всъщност е много простичка, лека и ефирна. Не можеш да я сложиш на кантара. Любовта не обича, за да й върнат любов. Любовта не е подкуп. Или заем. Или продукт с цена.
Любовта е като въздуха, който се вдишва и издишва. И даже тя да бъде поставена на кантара, той нищо няма да отчете. Защото тя е толкова лишена от сложност. Толкова простичка. Няма схеми, манипулации и игрички. Любовта, когато е Любов, просто обича. Споделя. Не пресмята какво ще получи. Не я е страх да направи първата крачка. Не я е страх, че ще я наранят. Тя просто иска да си говори. Да гушне. Да си играе... точно както децата си играят. И всичко останало, сложното, е измислено от възрастните, които са забравили що е чиста радост и чиста любов.
А какво правим ние, като не сме вече деца? Какво правим, ако сме се уморили? Научаваме се пак да сме като децата. Оставяме очакванията, мерилката и теглилката настрани и си даваме обич просто ей така. Не на килограм и не срещу определена цена. А просто защото е толкова хубаво да обичаш! Без излишни думи. Без обещания и без чуденето какво седи зад тези обещания. Съвсем простичко... като децата. Смеем се, гоним се и се щипем. И не мислим как ще паднем и ще си ожулим коляното и ще плачем. Просто си играем. Тръгваме в живота заедно, оставили бремето на всички очаквания, сметки и страхове и уморени от всички ненужни словесни брътвежи сякаш по детски прошепваме „Искаш ли да си играем?"... „Искам".
автор: Ния Илиева
За автора: Здравейте, аз съм Ния! Когато пиша съм щастлива! А когато имам възможността да споделя щастието си с вас, съм най-щастлива!
Можете да намерите Ния във фейсбук: Niya Niya
Вижте още: НИЕ СМЕ ТВЪРДЕ РАЗУМНИ ЗА ЛЮБОВТА
