Защо боледуваме?
- автор: Ирина Вълчева-Кръстева
- категория: Колекция Здраве
Запитайте се колко често има пълен синхрон между мислите, чувствата, действията и думите ни. Ако сме честни, отговорът е много рядко. Хиляди причини ни пречат да осъществим (действие) истинските си желания и мечти (мисли, чувства) или да кажем високо и ясно мнението си. Мечтаем за почивка, а работим по 10-12 часа дневно, казваме, че нямаме друг избор, а всъщност не сме могли да откажем на шефа допълнителна работа или молбата на колежката да я заместим... Мечтаем да рисуваме, а сме счетоводители... Казваме на детето, че няма пари за сладолед, а всъщност се тревожим за гърлото му. Да, тази лъжа изглежда дребна и благородна, като много други от ежедневието ни, направо безобидна. Други лъжи – като сбърканата ни професия, вече дори не ги наричаме лъжи. Толкова дълго сме лъгали себе си, че това е станало нашата истина. Моралът, възпитанието ни, отговорностите ни, вярванията ни, всички те изискват от нас да поддържаме лъжата и разединението между мислене, действие и говорене.
Какво обаче мисли душата по този въпрос? Тя работи усилено да преодолее разединението. За душата няма благородни лъжи, няма дребни лъжи. Тя не се интересува от морал и възпитание. Тя знае, че всяко разделение поражда вътрешен конфликт и иска да го изцели. Душата иска да преминем отвъд всичките си ограничения, да излезем от тесните си рамки, да обединим противоположностите и да станем цялостни. И душата ни помага да постигнем това. Понякога със странни и необичайни за нас средства. Болестите са едно такова средство. Когато не сме чули шепота, когато сме пропуснали знаците, на душата не й остава друго, освен да прибегне до болестта.
Болестта е езикът, на който тялото разговаря с нас. Тя ни учи на честност. Когато човек е болен, той забравя за всички „трябва“, за всички наложени ценности и чужди идеали. Забравя за синдрома „какво ще кажат другите“ и гледа себе си и своите желания. Болестта ни отвежда на Пътешествието към себе си, на което сме отказали да потеглим доброволно. Докато сме болни, душата вади една по една истинските ценности на сърцето и ни учи да живеем в синхрон с тях. Дошло е време да се освободим от разединението, от разрушителните мисли, убеждения и действия.
Душата иска да повярваме, че когато сме истински и следваме мечтите си, точно тогава ще живеем най–добре и ще общуваме най–пълноценно с другите. Здрави сме, единствено когато сме себе си! Ако научим този урок доброволно, на душата няма да й е нужно да използва болести и инциденти, за да привлече вниманието ни.
Вижте повече за Ирина Вълчева-Кръстева и още статии от нея
Вижте още: ДИАЛОГ С ТЯЛОТО
