Единственото, което притежаваме
- категория: Мъдрост
Един мъж бил на смъртно легло и в последните мигове от живота му до него се приближил ангел, който му казал:
– Е, твоят път свърши. Време е.
– А мога ли да взема нещо със себе си?
– Можеш да вземеш единствено това, което ти принадлежи.
– Някакви вещи?
– Съжалявам, но материалните неща, които си имал, никога не са ти принадлежали. Те бяха необходима част от съществуването ти, но завинаги остават на земята.
– Може би някой от талантите ми?
– Не, те също не ти принадлежаха. Те бяха дар от Бога.
– А успехите ми?
– Те просто бяха част от пътя ти.
– Тогава явно остава някой от близките ми хора...
– Хората в живота ти бяха твоите уроци, но те имат собствен път. И никога не са ти принадлежали.
– Но какво мога да взема със себе си за вечността? – неуверено попитал човекът. – Нима нищо не съм притежавал.
– Твоето истинско притежание е любовта, която си дарявал, доброто, което си направил, и истинските мигове на щастие, които си преживял. Това е, което ще остане с теб във вечността.
В живота, дълъг половин въздишка, не планирай нищо друго освен любов.
Руми
Притчата е част от сборника "ПОПИТАЙ МЪДРЕЦА. 150 ПРИТЧИ ЗА ВЕЛИКАТА ТАЙНА НА ЖИВОТА", издателство Гнездото
