Медитацията – докосване до Божественото

Но има едно място в нас, дълбоко в нас, където всичко е наред, където сме нeзависими и свободни, място, което е истинската ни същност, място, където сме „у дома си".

Херман Хесе пише в „Сидхарта":

„Вътре в теб има едно място на покой, едно СВЕТИЛИЩЕ, където можеш да се оттеглиш по всяко време, за да бъдеш себе си."

И както казва един от любимите ми автори – Дийпак Чопра:

„Това светилище е простото съзнание за комфорт, което не може да бъде смутено от шумотевицата на събитията. Това място не пази спомена за никакви травми и не съхранява болките. То е душевното пространство, което човек се опитва да намери в медитацията и което по мое мнение е една от най-смислените цели, които човек може да преследва."

Има много видове медитация, но всеки може да намери тази, която е най-добра за него. Не е необходимо да си тибетски монах или дзен-будист, за да медитираш. Всеки може да медитира и това е най-естественото ни състояние.

Харесва ми медитацията, при която просто седиш отпуснат в тишината и се съсредоточаваш върху дишането си или както се казва в будизма- не точно съсредоточаваш, а се сливаш с дишането си. Обръщаш внимание на всичко, което се случва с теб – като преминаваща мисъл, желание, усещане и т.н., но нищо не се анализира, оценява, определя.

Не е необходимо да спираш мислите си или да се опитваш да овладееш реакциите си. Умът се овладява най-добре като просто се пусне на свобода. В главата ни постоянно имаме мисли, те си текат постоянно. Умът е като палава маймунка, която скача от клон на клон и ако се опиташ да я укротиш, ще започне да скача още по-бързо. Но в медитацията, когато просто „наблюдаваш" преминаващите мисли... те утихват, спират и между тях се появява „пролука".

На много места се казва, че в медитацията не трябва да мислиш за нищо, да спреш мислите си. Наистина е трудно просто да не мислиш за нищо, умът да е празен. Има един съвременен дзен-коан:

„Можеш ли да не мислиш за нищо, без изобщо да мислиш за това?"

Нали ако седиш и си мислиш – „ето не мисля за нищо, умът ми е празен"... това пак е мисъл. Затова не трябва да се опитваш да спреш мислите си и не трябва да мислиш за това, дори да не мислиш, че медитираш. Не бива да придаваш някаква тържественост на медитацията или да очакваш твърде много от нея. Това само ще ти попречи. Просто седиш и наблюдаваш... и оставяш всичко да се случи, да Е. Ако се появи някаква мисъл – „дали го правя правилно" или пък се появи някаква емоция, да не се впускаш по нея и да я оценяваш, да не се обвиняваш, да не я спираш, а да я наблюдаваш... и тогава тя отлита.

Най-добре е да си представите, че седите и наблюдавате небето – през него преминават птици – големи и малки, кресливи и тихи, минават облачета - бели или черни, буреносни или малки... Но те си летят насам натам, идват и си отиват, а просторът си остава спокоен и чист. Не може да се наруши покоят и равновесието му. Отпуснете се и не мислете дали е правилна стойката ви, освободете се от всякакви ограничения и всякакво желание за контрол. Ако се опитвате да следвате стриктно някаква технология, това само ще ви напряга. Освободете се от всичко и дори не мислете,че сте отпуснати или как трябва да се провежда медитацията, излезте от рамките на ограничаващия ум, който винаги се опитва да даде определение. Когато сте отпуснати, просто ще усетите...

„Каквито и мисли и чувства да възникнат, оставете ги да се издигнат и уталожат като вълните в океана. Каквато и мисъл да се породи, оставете я да се разсее сама без никакви ограничения. Не се вкопчвайте в нея, не я подхранвайте, не и се отдавайте, не се мъчете да я задържите или да я затвърдите. Не следвайте мислите си, но не ги и канете – бъдете като океана, вгледан в собствените си вълни...

Каквото и да се случи, просто продължавайте да присъствате." из „Тибетска книга за живота и смъртта" Согиал Ринпоче

Така, когато наблюдавате по този начин как се появяват реакции, мисли, усещания, а после изчезват, достигате до прозрението, че всичко и Е, и Не Е. И че всичко, което се случва в нас, е преходно. Реакциите ни се задействат от някакви процеси вътре в нас и реагираме заучено, машинално. Нашето съзнание е обременено от външни влияния, от предварителните ни очаквания и представи, от нагласите ни. Но в медитацията, ние минаваме отвъд това съзнание и достигаме до нашата истинска същност, където сме независими от външния свят. Като погледнем нещата от това състояние, ние разбираме, че можем да реагираме на нещата по нов начин и че всичко, което се случва е своеобразна игра, илюзия, временна роля.

В Медитацията ние излизаме от тази роля и достигаме до Духа в нас. Духът в нас никога не може да бъде разклатен от някакво външно събитие. Той е свободен от всички нужди на егото от одобрение, от контрол, от оценка, от определяне. Духът вътре в нас винаги е спокоен – както когато на повърхността на морето има вълнение, но дълбоко на дъното е спокойно и никакви бури не могат да се отразят на покоя.

В медитацията достигаш до усещането, че светът е такъв, какъвто трябва да бъде, че е такъв, какъвто Е. И не е необходимо да се борим с него, да го оценяваме, да се оплакваме, а да го ПРИЕМЕМ. Не е нужно да контролираме света, защото несигурността е част от еволюцията, от промяната. Но можем просто да видим света такъв, какъвто е, без да му лепваме етикети, без да интерпретираме, да го погледнем с чисти очи, без да изкривяваме гледката през призмата на нашето обременено его.

„Настоящето е такова, каквото трябва да бъде. То отразява вездесъщите закони на Природата, които са предизвикали точно тази ваша мисъл и точно тази реакция. Мигът е такъв, какъвто е, защото Вселената е такава, каквато е. Впишете се във Всемирния ред на нещата, бъдете част от него." Дийпак Чопра

Мястото, до което достигаме по време на медитация, е единственото място, където можем да намерим покой, където можем да достигнем до Мъдростта, Силата, Любовта, Свободата, Радостта, която е в нас. По време на медитация можем да достигнем до прозрения, до решения, до вдъхновяващи идеи, до покой и равновесие. Защото там сме свободни от всичко, защото там е нашето "у дома".

За това, когато търсим Силата, която да ни спаси, когато търсим Мъдрост за това как да постъпим, когато търсим Свобода, спокойствие, утеха, сигурност, равновесие, щастие...нека си спомним, че не можем да ги намерим никъде другаде, освен в себе си. А медитацията е начинът, който най-силно ни доближава до нашата същност, до това, което търсим.

И колко истина има в думите от „Цветният воал" Съмърсет Моъм:

"Знаете ли скъпо дете, човек не може да намери успокоение нито в работата, нито в удоволствията, нито в манастира, нито извън него, а само в собствената си душа."

Автор: Росица Вакъвчиева / sebepoznanie.com

Вижте още: 10 ЦЕННИ СЪВЕТА ЗА ЗДРАВЕ И ДУХОВНО ИЗРАСТВАНЕ ОТ ЛИЛИ ДИМКОВА

Посетете нашата Фейсбук страница за още интересни статии.