Богат бедняк или беден богаташ! Изборът.
- категория: Мъдрост
Живял някога беден селянин. Един ден, докато работел на своята нива, той намерил прозрачен камък, който бил изключително красив, а на слънчевата светлина блестял с неотразими цветове. Взел го човекът и решил да го занесе вкъщи, за да зарадва децата си.
Те наистина го харесали и веднага започнали да си играят с него, но както често се случва при децата, скоро новата играчка им омръзнала и те оставили камъка на перваза на прозореца и забравили за него.
Минало известно време и един ден в дома на селянина останал да пренощува някакъв чужденец, който минавал през селото. Гостът бил интересен човек, знаел много неща за света, бил пътешествал по далечни земи. Докато вечеряли, той разказвал на своя домакин за пътешествията си, но по някое време изведнъж сменил посоката на разговора и казал:
– Виждам, че си трудолюбив човек, блъскаш се от сутрин до вечер, за да осигуриш прехрана на семейството си, но колкото и да работиш на своята нивичка, винаги ще изнемогваш. Знам едно място, където има купища диаманти, буквално в краката ти. Само трябва да се наведеш и да ги вземеш. Казват му диамантената долина. Ако отидеш там, можеш да станеш приказно богат, вместо да пропиляваш живота си в това село.
На следващия ден странникът си заминал, без да каже къде се намира диамантената долина. Но в душата на селянина се загнездила мисълта за диамантите и не му давала покой. Ден и нощ мислел за това как може да забогатее и да промени живота си. Накрая един ден взел решение: Трябва да намери диамантената долина! Продал част от земята си и се отправил на път. На сбогуване казал на семейството си:
– Чакайте ме! Не знам колко време ще ми отнеме това пътешествие, но ще се върна богат. Много богат!
Тръгнал селянинът, обикалял близки и далечни земи, разпитвал навсякъде дали са чували за диамантената долина, но никой не знаел за такова място с купища диаманти. Минали пет години в скитане, но безуспешно.
Единственото, което научил за цялото си пътуване, било какво е диамант и как точно изглежда той.
Върнал се човекът у дома и когато влязъл в скромната си къща, пред погледа му попаднал онзи камък, който донесъл преди години. Той още си стоял на прозореца, където децата го били захвърлили. Тогава осъзнал, че в неговия дом стои най-огромният и рядък диамант, който може да се намери на земята.
И си спомнил как го е намерил в краката си. Тук, на своята нивичка, в своето родно място.
Вижте още: ПРИТЧА ЗА ЧОВЕШКАТА АЛЧНОСТ
Притчата е част от сборника "ВИНАГИ ИМА НАДЕЖДА. 150 ПРИТЧИ ЗА ИЗКУСТВОТО НА ЖИВОТА", издателство Гнездото
