Писмо от мъртвия ми брат

Никога не съм искал разрешение за каквото и да било в живота ми. Това беше така, защото нещата стояха по друг начин. Тук всичко е такова, каквото трябва да е. Не като на Земята.

На твоята планета има такава липса на доброта.

Там, където се намираш, е трудно да бъдеш добър, защото, ако не станеш по-лош, пропадаш. Самата природа на съществуване там е твърде сурова. Поправиш една дупка, и веднага се появява друга. Предполага се, че трябва да е така, затова не се безпокой.

Ани, аз приключих с живота си. Платих си дълговете, въпреки че не е това плащане, за което обикновено си мислим. Не става въпрос за плащане на така наречените ми грехове. По-скоро става дума за учене.

Откъде знам, че животът ми не е бил наказание за минали прегрешения ли?

Ами защото няма такова нещо. Не си на Земята, за да бъдеш наказван. Не става въпрос за грях и наказание.

Това е човешкото разбиране. Нещо, което човекът си е измислил. Хората си измислят разни неща и след това им вярват.

Естествено, в живота има много болка, но не защото си направил нещо, та да я заслужиш.

Ето ти още една тайна, малко сестриче. Болката е просто част от човешкия опит, също толкова естествена, колкото е дишането, зрението или придвижването на кръвта по вените.

Болката е част от сделката на Земята, така че не се тревожи безкрайно много за това. Макар че признавам, самият аз не си падах кой знае колко по болката.

Откъде знам всичко това ли?

Честно казано, не знам. Изведнъж разбрах куп неща, които не знаех, докато бях жив. Когато се раждаш, когато изскочиш навън, това изскачане ти причинява вид амнезия. Едно от основните неща, които правим, докато сме живи, е да се опитваме да си спомним това което сме забравили.

Тук съществува друг вид знание. Ти наистина си разбран и само ако знаеше какво облекчение е това! Толкова много проблеми в живота идват от това, че не сме разбрани.

Хората на Земята понякога могат да надзъртат в душите си, както става, когато са влюбени. Разликата е, че тук аз съм душата ми. Все още съм Били, но без тялото ми.

Предполагам, че за някои хора би било трудно да нямат тела.

Когато разбереш, че току-що си умрял с всичките глупости, които си чул на Земята, за това какво може би те очаква, струва ми се, би бил изпълнен със страх. Вникнах в това какво е да си мъртъв. Почувствах се като у дома си.

Сладко сестриче, зная, че се чудиш дали всичко това не е просто една небивалица на въображението ти, нещо, което умът ти е сътворил, за да те накара да се чувстваш по-добре след скорошното ми напускане.

Как може да знаеш дали това е реално? Ами ще ти представя факти - нека ги наречем доказателства, за да знаеш със сигурност, че това не е въображението ти и че наистина съм аз ...

Откъс от книгата "Отвъдният живот на Били Фингърс" от Ани Кейгън 

Една истинска история за живота след смъртта.

Ани Кейгън не е медиум, нито екстрасенс. Тя не е имала близки до смъртта преживявания. Необикновената й история обаче открехва вратата към отвъдния свят и разкрива живота в нова перспектива.

Били е един от така наречените „пътници между световете", известни още на древните гърци. Ролята им е да са посредници или вестоносци между царството на живите и царството на мъртвите. Задачата на Били е да предаде информация на Ани, а чрез книгата й – на голям кръг хора, за това какво се случва след смъртта. Убедително и живо той описва живота в отвъдния свят и разкрива смисъла на съществуването ни на земята. Говори за необятната и всеизпълваща Божествена любов, която е най-отличителната характеристика на отвъдния свят. Там ограниченията на времето и пространството не съществуват – душата може да пътува между различните светове и вселени, между миналото и бъдещето. Целта й е да интегрира наученото през различните животи и най-важното: да си спомни своята истинска, божествена същност.

Книгата можете да поръчате в книжарница Gnezdoto

Посетете нашата Фейсбук страница за още интересни статии.