Gnezdoto.net
Как се случват чудесата? снимка: imgneed.com

Как се случват чудесата?

  • автор: Валентин Начев
  • категория: Мъдрост

Моят баща дълги години работеше, като бригадир в централата на една ферма за отглеждане на пъстърва и аз често ходех там. Може да се каже, че дори съм израснал в тази рибовъдна ферма. Обичах да наблюдавам рибите, а и цялата природа наоколо беше приказно красива. В подножието на величествената планина, накъдето и да погледнех виждах чудни гледки, по всяко време и във всеки сезон от годината. Само неописуема красота!

Рибовъдното стопанство беше много голямо, с четири филиала, които бяха в непосредствена близост до родния ми град и с още няколко, които бяха доста отдалечени и разположени край други населени места. В централата имаше най-много риба, там бяха и най-големите басейни, в които с лодки се доставяше храната на рибите в тях.

Около басейните обикаляха огромни кучета, които денонощно пазеха рибата от набезите на дръзките бракониери. През деня кучетата бяха вързани с дебели синджири, към дълги арматурни въжета, които им осигуряваха голям периметър за движение, а нощем пазачите ги пускаха да се движат свободно из цялото оградено пространство. Охранителите бяха въоръжени, а повечето от кучетата доста зли, но въпреки това някои бракониери успяваха да влязат през нощта и понякога крадяха сериозни количества риба.

Баща ми много се ядосваше за тези системни кражби. Беше го яд и на самата охрана. Повече на двукраките охранители, но се сърдеше и на четириногите, че не винаги успяваха да се справят с наглите крадци. Какво да направят и как да се справят горките животни като имаше бракониери, които не се спираха пред нищо. Крадците успяваха да срежат мрежата на телената ограда, често пребиваха кучетата или ги отравяха, а два пъти бяха пребили и самите пазачи.

Нямаше никакво спасение от тях до онзи момент, в който се появи в рибарника тигровото куче. Беше само на пет месеца когато баща ми го взе от някакъв свой познат италианец, но размерът му бе респектиращ и доста внушителен за тази крехка възраст, а и характерът му бе прекалено сериозен за толкова младо кутре. Кръстиха го Тигър и след половин година това куче можеше само да охранява територията на цялата централа. Бързо изпрати в болницата няколко бракониери, които трябваше да благодарят на пазачите, че са спасили живота им и са се отървали само със сериозните рани от жестоките ухапвания.

Опитваха се да го отровят и многократно подхвърляха късове месо с отрова, но това куче не помирисваше никаква храна, която не му е предоставена от неговите стопани. Така крадците бяха победени в продължение на няколко години от страшното италианско куче, а баща ми беше безкрайно доволен и щастлив през това време, че нямаше никакви загуби от открадната риба в централата. И все пак имаше едно обстоятелство, поради което щастието му не бе пълно. Тигър постепенно остаряваше, а нито една кучка не успяваше да роди достоен негов заместник.

Първоначално всички работници и служители си мислеха, че ще се народят една дузина кутрета, които ще са като своя легендарен баща, но нищо подобно не се случи в продължение на няколко години. Раждаше се от време на време по някое бледо негово копие, но ако външно кутрето приличаше малко на бащата от друга страна се оказваше, че характерът му е доста различен и мекушав. След дълготото чакане дойде и дългоочакваният момент! В края на една от поредните дълги зими се роди мъжко кутре, което по външност беше точно копие на Тигър.

Още през първите месеци си личеше, че е „одрало" кожата на баща си. Всички го чакаха с нетърпение да порасне и да стане сериозен пазач, но отново бяха разочаровани. Кръстиха го Корсо с надеждата да стане супер пазач, но често го наричаха и Малък Тигър. Малкият Тигър бързо порасна, стана дори и малко по-едър от своя баща, но не ставаше за пазач. Беше изключително добродушен и приятелски настроен към всички хора, с които се срещаше. Не проявяваше никаква агресия дори и към онези хора, които виждаше за първи път, а вече бе на година и няколко месеца.
- Ще изпратя Малкия Тигър на колегите в Златна Панега. – сподели една вечер баща ми с тъжен тон. – Утре ще им закараме малки рибки за зарибяване на новопостроените басейни, поискаха ми и две кучета. Реших, че едното ще бъде Корсо. Мъчно ми е, но дано там се случи някакво чудо с него и стане поне наполовина добър пазач като баща си. Сигурно е, че в началото ще респектира бракониерите с огромния си и внушителен ръст, а после?.. Не знам!

- И на мен ще ми е мъчно за хубавото куче! – тежко въздъхнах и аз.
- Кучето наистина е прекрасно, но само за изложба и за показ става, а на нас ни трябват добри пазачи. Жалко! Много ме е яд, че не става за пазач!

- Може и да се оправи.
- Съмнявам се! Вече е достатъчно голям и мисля, че такъв ще си остане. Много мислих и твърдо съм решил, че утре ще го кача на камиона с рибките за зарибяването.

Речено, сторено! На другия ден го откараха, а баща ми си придаваше вид, че хич не го е грижа за четириногия красавец, но си личеше, че в продължение на няколко месеца тъгуваше за изпратеното куче. После, като че ли го забрави, но една вечер се прибра с широка усмивка на лицето и още от входната вратата се провикна:

- Станало е чудо! Днес ми се обади колегата от Златна Панега и трудно намираше думи, с които да ми се отблагодари за Малкия Тигър. Нашият красавец, тази нощ е направил на кайма трима бракониери. Всички са откарани в болницата, а единият е толкова зле, че докторите едва са успели да го закърпят и спасят. Горкият човек, сигурно повече никога няма да си помисли за крадена пъстърва или въобще за друга подобна риба!

- Наистина ли? – подскочих радостно аз. – Казах ли ти, че ще се оправи?
- Да бе, но още не мога да повярвам! Такава промяна! Само за няколко месеца е станал супер пазач. Другата седмица ще им закараме една помпа и аз ще отида да го видя този опасен и страшен пес. Нямам търпение да ги разпитам и да разбера, как се е случило това чудо?

Още с пристигането си баща ми веднага разбрал, че най-пълна и точна информация за кучето ще му даде пазачът Петър и той веднага отишъл при него. Корсо също бил там. Пазачът живеел постоянно в рибарника и с кучето станали неразделни приятели. Двамата мъже се заприказвали и дълго си говорили за Малкия Тигър. После си говорили и за големия, а основният им разговор бил за онези чудеса, които се случват незабелязано в нашето ежедневие, по всяко време и през целия ни живот.

- Толкова дълго го очаквахме първо да се роди. След това с голямо нетърпение го чакахме да порасне здрав, силен и голям. С още по-голямо нетърпение очаквахме мигът, в който ще се прояви като добър пазач и накрая нищо не се получи. Бяхме тотално разочаровани, а при теб стана. Как се е случи това чудо? – попитал го баща ми с вдигнати рамене.

- Няма и не може да има очаквани чудеса! Те просто се случват! – отговорил му веднага с две кратки изречения пазачът, а после добавил. – Чудесата не могат нито да се мислят, нито да се очакват и винаги когато има някакво очакване, няма да има никакво чудо или по-точно чудо винаги ще има, но човекът няма да го забележи и да го осъзнае като такова!

- Но как?
- Ей така! Никой не знае и не може да ти каже, кога и как се случват чудесата! Не е ли чудо, че толкова години не се е родило нито едно кутре, което да прилича напълно на своя баща? Обикновено се ражда по едно във всяко кучило, а в повечето случаи са дори и повече, нали?

- Да! Чудо е! – сериозно се замислил баща ми.
- Чудо ли е, че Малкият Тигър е копие на баща си и е пораснал край него, а не проявява никакви признаци на куче пазач. В самите гени му е заложено да бъде супер пазач, но не се държи като куче от породата Кане корсо италиано, а поведението му е изцяло като на някакъв добродушен Голдън ретривър.
- Чудо е и то голямо!

- Ето! Виждаш ли, че чудесата са се случили и при вас, но вие не сте ги забелязали и не сте им обърнали никакво внимание защото сте били пълни с много очаквания, а пък аз нищо не очаквах от това прекрасно животно. Просто го видях и веднага се влюбих в него. Само го обикнах и толкова!
- Ясно! Проблемът ни е бил в големите очаквания. Те са били онази невидима примка, в която са били вързани очакваните от нас неща. Тази примка им е пречила да дойдат при нас в нашия видим свят! Сега разбирам, че дълго време съм стягал тази примка. Първо много се тормозих и все очаквах по някакъв начин да се реши проблема със системните кражби, но нямаше никакво решение. В един момент, като че ли се примирих. Без да знам съм отпуснал примката и решението веднага се появи във формата на едно куче от породата Кане корсо италиано. И какво направих аз? Веднага започнах да стягам примката и отново да се изпълвам с нови очаквания, че бързо ще се народят при нас много такива кутрета, които ще изпратим по всичките си филиали.

- Да! Очакванията са голям проблем и ги има в живота на всеки човек! Ако очакваме нещо с голямо нетърпение то обикновено не се случва или се случва нещо подобно, което не ни носи никакво удовлетворение! Факт е, че нещата винаги се случват в онзи миг, в който най-малко сме ги очаквали или по-точно казано всички неща просто се случват и никога не са зависими от нашите очаквания, а може и да има някаква зависимост. Не знам. Може би самият ни живот е най-голямото чудо в този свят и аз винаги се старая да го приемам такъв, какъвто е, във всеки един миг, и винаги без никакви очаквания. И отдавна съм разбрал, че винаги когато съм успявал да се освободя от претенциозните си очаквания, тогава ми е оставало само прекрасното чудо, което аз наричан истински и чист живот! – това били последните думи на пазача и баща ми си тръгнал учуден, доволен и безкрайно благодарен за най-необикновения разговор, който провел с един съвсем „обикновен" човек, а човекът нямал и основно образование, но се оказало, че е отличник във Вселенската академия!

Чувал съм да казват, че: "Всеки човек се учи, докато е жив!" Мили хора и особено вие най-млади приятели! Учете! Посещавайте редовно училищата и университетите, но никога не забравяйте за Вселенската академия и постоянно се старайте да станете отличници в нея, а тя ще ви дарява с безброй неочаквани чудеса!

Вижте повече за Валентин Начев и още статии от него


Валентин Начев е автор на сборник с притчи "Къде се ражда любовта".

Книгата можете да поръчате в книжарница Gnezdoto.

kude-se-rajda-lubovta

В сборника са включени 28 притчи и 5 стихотворения.

"Повечето от притчите са напълно основани на истински истории, но и останалите по някакъв начин са свързани с моя скромен половин вековен живот. Благодаря на всички хора, с които ме срещна Живота, защото всеки от тях по уникален и неповторим начин ми показа пътя към Любовта! Благодарен съм, че ми помогнаха да разбера и да осъзная, че думите Бог, Любов и Живот имат еднакъв смисъл и описват едно и също Нещо. Нещото, което е винаги в нас, а трудно го усещаме и намираме. Всяка притча, която ще прочетете в тази книга е указателна табела по пътя към любовта." - Валентин Начев

 


НОВА КНИГА! "ПРЕДАЙ НАТАТЪК ЛЮБОВТА" - 150 СЪВРЕМЕННИ ПРИТЧИ ЗА ЧУДОТО НА ЖИВОТА - СЕГА С 30% ОТСТЪПКА!

150 истории със сюжети от нашето съвремие, които споделят мъдрост, подсказват решение, успокояват и вдъхват надежда. И предават своето послание: Не позволявайте огънят на любовта в сърцето ви да загасне. Той ще осветява пътя ви и ще бъде като здрава скала под краката ви в трудни моменти. Раздавайте щедро от този огън на хората около вас. Не прекъсвайте веригата на доброто... Предавайте нататък любовта!

animiran predai natatyk lubovta 650x650

"Не търси любовта, тя е навсякъде. Търси вътре в себе си покривалото, с което сам си я забулил..." Руми

 


ДВЕ КНИГИ! 300 ПРИТЧИ! МЪДРОСТ, ПРЕНЕСЕНА ПРЕЗ ВЕКОВЕТЕ! - СЕГА С 30% ОТСТЪПКА /при поръчка онлайн/

Безценна колекция от 300 притчи - отговори на всички въпроси, които човек си задава през живота си.

2 knigi pritchi promo january 2021 650x650 min

"Най-важната истина може да откриеш с помощта на един прост разказ, както изгубената златна монета - на светлината на най-евтината свещ."

gold button all promo min

Промоцията е валидна при поръчка онлайн!

Посетете нашата Фейсбук страница за още интересни статии.


 
 

Още публикации от категория "МЪДРОСТ"

vig vsi4ki