Притча за вечния живот
- автор: Валентин Начев
- категория: Мъдрост
- Дядо! Извинявай за този глупав въпрос, но ми е любопитно дали се страхуваш от смъртта? – обърнах се с този нелеп въпрос, към любимия ми дядо, когато старецът вече беше преминал деветдесетте.
- Не! – веднага категорично ми отговори той и сякаш се усмихна на яркото изгряващо слънце, а после ме погледна сериозно с изумрудените си очи и продължи. – Единственото нещо, от което трябва да се страхува човек, това е самият страх, а ти знаеш ли защо Земята, Слънцето, Луната, планетите и техните спътници имат кръгла форма?
- Мисля, че причината за това е гравитацията.
- Да! Според днешните учени, тава е причината, но аз имам една друга теория, която ще ти прозвучи като древна легенда и сега ще ти я разкажа. Когато Бог създал първия човек по Своя образ, той го взел със себе и заедно с него обиколил Земята, няколко пъти от полюс до полюс и по всички възможни меридиани, а след това му казал:
- Сега познаваш добре планетата, на която ще живееш занапред и видя, че тя няма нито начало, нито край. Всяка нейна точка е едновременно и двете неща и всеки маршрут, по който преминахме беше уникален и се различаваше от всички остана ли, нали?
- Така е. – съгласил се веднага, човекът.
- Нарочно я направих такава за да ти напомня, че и твоят живот е безкраен и вечен!
- Наистина ли ще имам вечен живот? – зарадвал се човекът.
- Да! Но винаги когато тръгваш по всеки нов уникален маршрут във вечния си живот, ти ще забравяш за предходния и ще изглежда, че сякаш живееш много пъти. Маршрут, след маршрут и т.н. Нарочно направих живота ти такъв за да не бъде скучен и отегчителен, а безкрайно интересен и разнообразен. Краят на всеки от тези маршрути ще ти изглежда като някаква смърт, но ти не се страхувай и често поглеждай към безкрайните окръжности на Слънцето и Луната. И те са с формата на твоята планета за да си спомняш всеки път когато се взираш в тях и за вечността на своя безкраен живот!
Така първият мъж и първата жена били напълно спокойни. Те от нищо не се страхували защото знаели, че животът им е безкраен и вечен, но после им се родили двама синове, на които предали своето знание за живота. Когато момчетата пораснали в съзнанието на единия се появила завистта. От тази завист се родил пъклен план за тотално господство и унищожаване на изначалното знание за вечния човешки живот на нашата планета. Минало време и първите хора тръгнали по своя нов маршрут, а завистливият брат, убил брат си, преди да е предал знанието за вечния живот на своите наследници. След това убиецът се заканил, че с тях ще се случи същото нещо ако не му се подчиняват и така се родило на Земята насилието и страхът от смъртта. Настъпили т. нар. тъмни векове в историята на нашето човечество, в които хората не осъзнавали своята Божественост и вярвали, че земята е с плоска форма, а те самите са страхливи смъртни същества. Но и по времето на най-голямата тъмнина са се раждали светли личности, които се опитвали отново да внесат светлината на Божията любов, мирът и спокойствието в съзнанието на хората, но хората не ги разбира ли и ги разпъвали на кръстове, изгаряли ги на клади или ги смятали за луди, които говорят някакви си глупости за сферична форма на Земята и Божествен произход на човека. Жалко е това, че малцина ги разбират напълно и днес, но виждам, че броят на търсещите се увеличава и това много ме радва!
Сега ще ти прочета и разтълкувам една история от Евангелието на Лука, а ти сам прецени, дали трябва да се страхувам от смъртта: „Един юдейски водач попита Исус: „Добри ми Учителю, какво трябва да направя, за да наследя вечен живот?"; Исус му отговори: „Защо ме наричаш „добър"? Никой не е добър освен един единствен – Бог. Нали знаеш заповедите: Не прелюбодействай, не убивай, не кради, не лъжесвидетелствай, уважавай баща си и майка си!"; Водачът отвърна: „От дете спазвам тези заповеди."; Като чу това, Исус му каза: „Има само едно нещо, което ти липсва. Продай всичко, което имаш, раздай парите на бедните и ще имаш съкровище в небесата. След това ела и ме последвай." Но като чу това, човекът се натъжи, защото беше много богат. Исус видя, че се е натъжил и каза: „Колко трудно е за богатите да влязат в Божието царство! По-лесно е камила да мине през иглено ухо, отколкото богат човек да влезе в Божието царство."; Щом чуха това, хората попитаха: „Кой тогава може да се спаси?"; Исус отговори: „Невъзможното за хората за Бога е възможно."; Тогава Петър каза: „Виж! Ние оставихме всичко, което имахме, за да те последваме."; Исус им каза: „Истина ви казвам: всеки, който е оставил дом, жена, братя, родители или деца заради Божието царство, ще получи многократно повече в настоящето, а в бъдещия свят – вечен живот." Лука 18:18-30.
Тези думи, аз ги тълкувам така: Който се е разделил с Божието царство (своя вътрешен мир) заради слава, богатство, дом, жена, братя, родители или деца, той е против Вечният живот и в един момент ще прояви насилие спрямо себе си или други хора, същества и природа, за да се сдобие с така желаните ценности на всяка цена. После отново ще прояви насилие и в момента, в който усети, че ще се раздели с тези земни придобивки! Иисус е говорил винаги с притчи, а проблемът е в това, че по-голямата част от хората са тълкували думите му буквално. „Никой не е добър освен един единствен – Бог." Кой е Този Бог – Любовта, Духът, Мирът, Спокойствието! Никой не е добър освен спокойният живот!
- Да! Прав си, дядо! Иисус не е казал, че човекът трябва да се откаже от всичко в земния си живот, а е имал предвид, че навсякъде и във всичко земно е необходимо да присъстват Божият мир, спокойствието и безграничната любов. Значи: работа с мир и любов, семейство с мир и любов или какъвто и да е аспект от живота ни, задължително с мир и любов!
- Точно така, сине! Пълният душевен мир е истинската радост и Вечният живот, който милиарди хора жадуват и търсят от векове, а той винаги е бил и е на наше разположение, във всеки един от нас, по всяко време и независимо от точката върху житейската ни карта, на която сме стъпили и се намираме във всеки момент, в този свят и като Го открием тук, Той ще бъде с нас и в отвъдния свят.
Вижте повече за Валентин Начев и още статии от него
Валентин Начев е автор на сборник с притчи "Къде се ражда любовта".
В сборника са включени 28 притчи и 5 стихотворения.
"Повечето от притчите са напълно основани на истински истории, но и останалите по някакъв начин са свързани с моя скромен половин вековен живот. Благодаря на всички хора, с които ме срещна Живота, защото всеки от тях по уникален и неповторим начин ми показа пътя към Любовта! Благодарен съм, че ми помогнаха да разбера и да осъзная, че думите Бог, Любов и Живот имат еднакъв смисъл и описват едно и също Нещо. Нещото, което е винаги в нас, а трудно го усещаме и намираме. Всяка притча, която ще прочетете в тази книга е указателна табела по пътя към любовта." - Валентин Начев
Книгата можете да поръчате в книжарница Gnezdoto.
