Колко са празничните дни в живота ни
- автор: Валентин Начев
- категория: Мъдрост
- Ти какво ще кажеш, дали е по-добре да се пенсионирам сега или да изчакам още някоя друга година? – попита ме за пореден път моята приятелка и ме погледна с красивите си маслинено черни очи, в които се четеше тревога и несигурност. Личеше си, че и тя като по-голямата част от хората по света беше притеснена от неясното бъдеще и несигурността на утрешния си ден.
Жената беше симпатична брюнетка, която вече имаше необходимите условия за пенсиониране, но изглеждаше най-малко с петнадесет години по-млада и бях убеден, че щеше веднага да си намери нова работа на десетки други места. Затова тези притеснения й бяха съвсем излишни и напълно неоснователни, но тя често мислеше и говореше за тях.
– Ако се пенсионирам сега, не е сигурно, че ще си намеря веднага друга работа, а само парите от пенсията няма да са ми достатъчни, но пък от друга страна е възможно по-късно условията за пенсиониране да бъдат по-неблагоприятни. Ох! Не знам, какво да направя! – продължаваше да ме гледа с питащия си поглед тя, а пък аз нарочно не бързах да й отговарям, въпреки че вече имах ясен и категоричен отговор по този въпрос, който видимо доста я притесняваше през последните няколко месеца.
– Хайде де! Кажи! Според теб, кое ще бъде по-доброто решение? – подкани ме настоятелно и нетърпеливо тя.
- И двете са еднакво добри! – отговорих и категорично аз.
- Стига де! Не се шегувай! – погледна ме сърдито моята приятелка. – Питам те сериозно! Кое е по-сигурно, според теб?
- Според мен, има само едно сигурно нещо в този свят и това е абсолютната несигурност на всяко нещо. Сигурно е само, че всеки следващ миг ще бъде различен от настоящия. Съгласна ли си, че това е неоспорим факт? – приятелката ми кимна утвърдително с глава и видях как само за миг притеснението се изпари от маслинените й очи, които вече ме гледаха усмихнато и спокойно. – Затова най-сериозно ти казвам, че каквото и да решиш то няма да бъде нито по-добро, нито по-лошо от другото решение.
- Прав си! Кой знае какво ще се случи утре? – въздъхна с облекчение тя и ми подари една благодарствена усмивка.
- Никой! – отговорих й с усмивка и аз.
- Тогава защо непрекъснато се тревожим и безпокоим за толкова много неща?
- Защото още от най-ранната си възраст всички сме повярвали на голямата човешка заблуда.
- Заблуда ли? Каква е пък тая заблуда,сега? – погледна ме учудено жената и усмивката й изчезна, а лицето й придоби отново сериозно и напрегнато изражение.
- Помниш ли, как в детските си години си чакала с голямо нетърпение да дойдат празничните дни, в които хората около теб са били по-спокойни и усмихнати, а ти с радост си получавала дългоочакваните си подаръци.
- Да! Разбира се, че ги помня. Даже си спомням и всичките ми по-големи и значими подаръци, които съм получила на коледните и за рождените си дни.
- Това е голямата заблуда - че в живота на хората има само по няколко празнични дни в годината, а останалото време е едно нерадостно, скучно, отегчително и сиво ежедневие, в което човекът очаква да дойде или да се случи в живота му следващият дългоочакван празничен ден! Това се предава от поколение на поколение и 90% от хората, никога не разбират и не се сещат, че празникът е всеки ден. Те пропускат радостта и насладата от прекрасните си ежедневни моменти защото не ги осъзнават и забелязват. Ние не сме научени, че всеки Божи ден е празник, и че непрекъснато, във всеки миг получаваме в живота си безброй безценни подаръци, на които може да се радваме постоянно. И вместо да бъдем доволни, благодарни и щастливи с тях, ние все чакаме, чакаме някакви измислени от самите нас празници и подаръци, които ще ни направят по-спокойни, по-доволни или по-щастливи. Колко щастлив ще бъде всеки от нас, ако постоянно получава джакпота от всяка лотария и винаги е заобиколен от най-красивите представители на противоположния пол, но в същото време и за миг няма нормално дишане?
- Да! Заблудата е голяма! Наистина е така! - усмихна се отново жената и направи едно много дълбоко вдишване и едно много дълбоко издишване със затворени очи, а после ме погледна с широко отворени, спокойни и грейнали очи. - Прекрасен празник е празникът на нормалното дишане! Вече ще го празнувам всеки ден, а може би и във всеки миг.
- Това е най-прекрасният ни празник! - поех си дълбоко въздух и аз.
Вижте повече за Валентин Начев и още статии от него
Вижте още: АКО ИМАШ МЕЧТА, НЕ Я ОТЛАГАЙ. БЪДЕЩЕ МОЖЕ И ДА НЯМА
