Gnezdoto.net
Най-великата тайна на живота снимка: pixabay.com

Най-великата тайна на живота

Един халиф имал всичко, за което човек може да мечтае – власт, несметни богатства, предани поданици. Но наслаждавайки се на всичко това, халифът изведнъж разбрал, че животът му е празен и безцелен. Той не виждал какъв е смисълът на неговото съществуване на този свят.

Дните се точели сиви и еднообразни. Съветниците на отегчения халиф се опитвали да ангажират вниманието му с държавните дела, мъдреци и пътешественици му разказвали приказни истории за далечни страни и невероятни чудеса. Но всичко било напразно. Халифът стоял мрачен и апатичен и гледал все по-разсеяно и безучастно на света около себе си. Животът му бил толкова скучен и безсмислен... Отчаяно се опитвал да намери изход.

promo sreden vacancia pc min

promo sreden vacancia mobile min

Един ден някакъв пътешественик разказал на халифа за стар отшелник, на когото била открита великата тайна на живота – той знаел какъв е смисълът на живота.

Като чул това, за пръв път от много години очите на халифа заблестели, а сърцето му забило учестено. Той веднага се приготвил за път и предупредил придворните, че тръгва на дълго пътешествие и взема със себе си само стария си верен слуга, който бил с него още от детството му.

Тръгнали халифът и слугата на път. За да стигнат до далечните земи, в които живеел отшелникът, трябвало да минат през пустинята. А тя, както било известно, жестоко наказвала тези, които се отнасят с нея без необходимото уважение.

Тъй като нямали водач, двамата пътници бързо се заблудили, а по време на пясъчна буря изгубили камилите и по-голямата част от своя багаж. Единственото, което им останало, бил кожен мях с малко вода.

В пустинята била страшна горещина и неописуема жажда измъчвала двамата пътешественици. По едно време старият слуга паднал безчувствен на земята и от изтощение и жажда изгубил съзнание. Халифът също се измъчвал от жаждата и палещото слънце и бил на предела на силите си. Погледнал към кожения мях, в който била скъпоценната вода. Трябвала му само една живителна глътка вода!

Но в този момент, виждайки своя слуга, лежащ безпомощно на пясъка, изведнъж се замислил. Този човек, който му служил вярно и предано в продължение на толкова години, който безропотно го последвал в това пътуване, сега умирал тук, в тази далечна пустиня, изпълнявайки дълга си пред своя господар. Нима не е заслужил благодарност в последните минути на живота си... Халифът осъзнал, че дълги години този човек е бил за него като една полезна вещ и никога не е получавал благодарност и добри думи.

Тогава взел последната останала вода и я излял в устата на стареца. Не след дълго умиращият човек се съвзел и заспал спокоен сън. На лицето му се появило спокойствие и умиротворение. А халифът усетил невероятно чувство на радост и истинско щастие, каквото никога досега не бил изпитвал.

И в този момент се случило чудо. Завалял дъжд! А в тази пустиня дъжд валял веднъж на няколко години.

Слугата се пробудил и притеснено се обърнал към своя господар:
– Господарю, простете ми за моята слабост. Сега вече се чувствам по-добре и можем да продължим.
– Не – поклатил глава халифът, – вече не се нуждая от среща с онзи отшелник. Не ми трябват неговите откровения. Господ вече ми откри най-великата тайна на живота - отвори сърцето си за ближния и го обичай както себе си.

Притчата е част от сборника "ВИНАГИ ИМА НАДЕЖДА. 150 ПРИТЧИ ЗА ИЗКУСТВОТО НА ЖИВОТА", издателство Гнездото

Посетете нашата Фейсбук страница за още интересни статии.

 
 

Още публикации от категория "МЪДРОСТ"

vig vsi4ki