Как да се излекуваш от нещастната любов
- категория: Мъдрост
Нещастната любов понякога е непоносимо страдание. Тъга и болка. Ревност и депресия. Днес дори се опитват да лекуват нещастната любов с антидепресанти и аналгетици; твърди се, че помагали да се намали душевната болка. Защото всъщност душевната болка е същата като физическата, активизират се същите зони на мозъка. Наистина боли.
Болката може да се намали, но любовта си остава мъчителна, ако не е споделена. Единият обича, а другият не е обикнал или е разлюбил. Лекарите описват случай на жена, която петдесет години се е измъчвала от нещастната си любов към човек, който не ѝ отговарял с взаимност. И никакви психолози и терапевти не успели да ѝ помогнат. Нищо не можело да унищожи любовта ѝ.
Лесно е да се дават съвети „отиди при психолог и се отърви от тази любов!“. Но да се убие любовта и да се изтръгне от корен това дълбоко чувство, да накараш някого да разлюби, е възможно само ако става дума за мимолетно влюбване, което и без това ще отмине. Не можеш да унищожиш голямата любов, както не можеш да заповядаш на някого да престане да диша или да скърби за починал. Е, можеш да му наредиш. Само че в повечето случаи ще е безполезно...
Има един начин да помогнем на този, който се измъчва от нещастна любов. Не бива да го насилваме да разлюби. Трябва да му помогнем да трансформира голямата си любов от страстно привличане в друга, висша форма на любов.
Ако няма надежда за взаимност, ако между вас наистина има непреодолими препятствия, не се опитвайте да задушавате любовта си и да ѝ се съпротивлявате с разумни доводи. Усилете любовта! Но я пренесете на по-висше ниво. За да стане истинска любов.
В несподелената любов има много гняв, обида и ревност. Дори човек да не го осъзнава. Точно те пораждат депресията и болката.
Трябва да желаете доброто на този, когото обичате; да се освобождавате от негативните нюанси на чувствата си. Да, няма взаимност. Но доколко любовта ви е истинска и доколко – егоистична? Трябва да сте наясно със себе си от самото начало. Какво ви измъчва: любов или страст?
Една жена започнала да се моли за любимия човек. Просто да му желае доброто и да го благославя в сърцето си. Всеки ден. Където и да е, с когото и да е той, каквото и да прави и мисли – тя го благославяла и обичала. Без да иска нищо лично за себе си, поне в тези моменти не искала.
Постепенно мъчителното чувство отминало; любовта останала, но станала светла и лека. От тежък товар и пагубна зависимост любовта се превърнала в ресурс, в мощна чиста енергия. Нямало надежда за съвместен живот, но духовната връзка се оказала по-важна от телесните материални връзки.
Страданията свършили. Жената не омаловажила чувствата си. Тя ги превърнала в безценен извор на живота. И скоро срещнала друг човек, с когото познала щастието на споделената любов. А онова, предишното чувство, не напуснало сърцето ѝ. По същия начин не си отива любовта към детето, когато се роди още едно дете, или към добрите родители, когато срещнем любим човек.
При нещастна любов първо трябва да пречистим чувството си. Колко процента в него е чистото злато и колко са примесите? Ревност, егоизъм, обида, дори гняв: „Защо не отговаря с взаимност на моите чувства?“.
А понякога превръщането на любовта в истинска любов води до събирането с любимия. Това също се случва нерядко. Но осъзнаването на чувствата и преходът на ново ниво се случва рядко. На това са способни единици.
Всъщност нещастната любов ни е дадена именно за духовно израстване. Тя е болезнена. И имаме нужда от помощ. Но още по-важни са личните усилия и благославянето на онзи, когото обичаме. Ако го обичаме искрено, ако това не е просто страст. Всъщност и страстта можем да превърнем в друго чувство.
Не трябва да се освобождаваме от енергията на любовта, а да я трансформираме – ето това е изцелението.
