Една история за добрата майка и лошата дъщеря…
- категория: Мъдрост
Живеят заедно двама души. Единият човек е лош, а другият – добър, невинен и порядъчен. Единият е мръсен, а другият – чист като сълза, сякаш недокоснат от живота.
Една честна и порядъчна майка имала безпътна дъщеря. Лъжкиня с леко поведение. Младата жена работела тайно в нощен клуб, където танцувала полугола – с това си изкарвала парите. А майка ѝ, пенсионирана библиотекарка, четяла класическа литература и непрекъснато говорела за порядъчност и морал. Казвала, че човек трябва да бъде честен. Винаги и при всякакви обстоятелства! И че за едно момиче това е особено важно! А дъщерята криела плодоносната си месторабота и я мамела, че работи като гувернантка. Така де, поне обличала такава униформа, като тръгвала за работа...
В началото дъщерята започнала работа в нощния клуб, защото майка ѝ се разболяла тежко, а нямали пари за лечението. Намерила добра болница, платила всички разходи и здравето на жената се възстановило. Но лекарите препоръчали санаториум и пълноценна храна. Това също изисквало сериозна сума. След известно време майката, виждайки, че на дъщеря ѝ се плаща доста добре за нощната ѝ работа като гувернантка, започнала да подхвърля, че трябва да направят ремонт. Да сменят водопроводната инсталация. Трябва и да си купят хубави дрехи – ето, в един магазин видяла прекрасно топло палто от норка. И да вземе да каже на работодателите си, че не бива да експлоатират хората за жълти стотинки. Нека ѝ вдигнат заплатата. „Надявам се, че имаш изряден договор с тях и си плащаш всички данъци.“
Дъщерята, лъжкинята, продължавала да мами майка си. И да носи все повече пари. Защото майка ѝ се разстройвала много лесно и започвала да оплаква близката си смърт. Все повтаряла колко тежко ѝ било да отгледа сама дъщеря си, да ѝ даде образование. Но ето, сега именно благодарение на възпитанието и образованието дъщеря ѝ си е намерила прекрасна работа. Нали така? Просто трябва да бъде честна и порядъчна. Да изпълнява дълга пред майка си.
Апетитите на майката растели. Тя решила, че трябва да се преместят в ново жилище. Ще вземат ипотечен кредит! И всеки ден говорела на дъщеря си – и за новото жилище, и за това колко ѝ се иска да посети духовните места в различни страни, и за мебелите... А дъщеря ѝ – лъжкинята! – кимала и я лъжела. Защото много добре знаела, че истината ще бъде ужасен удар за възрастната жена, че просто ще умре... Нали казвала, че ако научи нещо ужасно, за някаква лъжа или безнравствен живот, ще умре начаса. Само да разбере, лечението отива на кино. Край на всичко.
Така си живеят. Бледото, слабичко момиче и едрата, приятна, почтена майка, която си седи на новия диван във все още старото, но ремонтирано жилище и набива кифлички. А дъщеря ѝ продължава да работи като „гувернантка“ въпреки мнението на майка си, че това е под възможностите ѝ.
Понякога хората успяват да си останат „целите в бяло“ и умело се правят, че нищо не разбират и не знаят. Използват другите хора, ядат сандвичи с черен хайвер за тяхна сметка и приказват за честност. За порядъчност. Те прекрасно разбират всичко, не са малоумни. Виждат улики, чуват разговори по телефона, знаят, че гувернантките не ходят на работа нощем и с тежък грим и не оставят огромни бакшиши на пазача на паркинга. Но им е удобно и изгодно да живеят така. Удобно им е да са честни и снежнобели, когато някой друг върши мръсната работа. А когато се опитват да им кажат истината – да, дъщерята се е опитвала – гледат с широко отворени очи, махат с добре поддържаните си с маникюр ръце и викат: „Нищо не разбирам от това! За мен най-важното е ти да си честна! Та аз ти дадох всичко!...“
Тези хора прекрасно разбират всичко. Просто така им е удобно.
