
Защо връзките ви се провалят и как да промените това
- категория: Мъдрост
Представете си, че сте ми дошли на гости. Прекарваме си чудесно: пием ароматен чай, хапваме си бонбони и си говорим за живота. Отпуснали сте се в креслото и се чувствате приятно и спокойно. Топло и уютно. Но в един момент аз отивам и заключвам вратата на стаята, в която сме. И ви казвам, че няма да я отключа още един час. После продължавам разговора.
Всъщност ще се опитам да го продължа. Защото желанието ви да водите приятни разговори ще се стопи като захарта в чая. Ще усетите смътно напрежение. Може да сте имали намерение да стоите още два-три часа, дори изобщо да не сте мислили за това кога ще си тръгнете. Просто ви е било спокойно и интересно с мен. Но щом съм заключила вратата и съм ви казала, че няма да я отключа през следващия час, изведнъж това спокойствие се е изпарило.
Но нали нищо не се е случило! Вие ме познавате, в стаята няма нищо опасно, чаят е достатъчно, има пълна кутия бонбони, не ви се ходи до тоалетната... Не, сега вече ви се ходи. Изведнъж сте изпитали желание да отидете до тоалетната. Засега е слабо. Но желанието да отключа вратата е силно. Вече не ви се говори с мен. Симпатията към мен е изчезнала. Защото съм ви лишила от свобода, макар и в мека форма. За един час. Макар и в прекрасни условия...
Същото се случва и в отношенията, когато единият започне да „заключва“ другия, метафорично казано. Прекомерно да контролира, да изисква, да проверява, да оказва натиск. Симпатията моментално се изпарява. Иска ти се да грабнеш ключа, да отвориш вратата и да излезеш. Или поне да я отвориш. Някак е по-спокойно, когато вратата не е заключена.
Мнозина правят тази грешка. И после не разбират защо бягат от тях, защо връзките им се провалят, защо човекът си тръгва и не се връща. Та нали всичко е вървяло толкова добре! Явно не е било много добре. Това се отнася и за любовта, и за приятелството, и за всичко, което се основава на свободата на избора, на личното ни желание и предпочитание. Никой не може да води приятен разговор в заключена стая. Ще чака да изтече часът или ще се постарае да си тръгне по-рано. Понякога ще си тръгне още в мига, в който са се опитали да го заключат.
Това е нормалният инстинкт за свобода, присъщ на всяко здраво и нормално живо същество. Опитът да хванете някого и да го държите „под ключ“ моментално предизвиква тревога у другия и стремеж да се освободи. Постоянните позвънявания, съобщения, изисквания, разпити и въпроси са „заключване на вратата“. По-добре спрете. Отдалечете се от вратата. Не преграждайте изхода, нека той остане свободен. Тогава няма да го има и желанието незабавно да се възползват от него...