Урокът на една наранена майка
- категория: Мъдрост
– Засега не идвай у нас – казала млада жена на майка си. – Разбира се, благодаря ти за всичко, което правиш, но засега не идвай.
Майката не очаквала това. Била в дома на дъщеря си – да поседи с внучката, докато тя е на фитнес – и тъкмо обличала палтото си, приготвяла се да си тръгва. Но след тези думи някак се смутила. Помислила си, че може би е направила нещо не както трябва, че е допуснала грешка. Погледнала е лошо или пък не е сложила правилно детето в креватчето...
Не, въпросът не бил в това. Родителите на зет ѝ били богати хора, с положение в обществото. Те искали да посещават внучката си всеки ден, да ѝ носят скъпи подаръци, да пият чай в гостната. Все пак те били купили жилището на младите, тъй че това била почти тяхната гостна. И чашите били техни. И мебелите. Дори чаят, в красива метална кутийка, бил подарък от тях.
Така че те имали пълното право да идват всяка вечер и да си играят с детенцето. То също било тяхно. А майката на снаха им била обикновена жена, контрольорка в железниците. И външният ѝ вид бил непредставителен, неприятен, некрасив. Изглеждала неподходящо. Дъщерята спокойно обяснила това на майка си.
– Виж се, мамо, колко си напълняла. Виж си прошарената коса... Облечена си зле, все си купуваш някакви нелепи дрехи. Не е прилично да ходиш така. Трябва да се погрижиш за себе си. Оправѝ се, приведи се в ред и тогава ела. Казвам ти го за твое добро, наистина изглеждаш зле. И миришеш на влак!
На тръгване майката се погледнала в красивото огледало – какво пък, дъщеря ѝ има право. Външният ѝ вид е „за двойка“, както се казва в училище. Лицето ѝ е подпухнало и зачервено, с бръчки около устата... Наистина е неприятна гледка.
Жената излязла навън и усетила как буца засяда в гърлото ѝ, а по червените ѝ бузи потекли сълзи. Макар че защо да плаче... критиката била справедлива.
И се прибрала в миниатюрната си стаичка – сега му викали „студио“, по-прилично звучало. Седнала на диванчето и дълго разглеждала снимките в допотопния си телефон: ето я дъщеря ѝ като мъничка, ето я в училище... тук е на дипломирането в университета, усмихва се... това е сватбата... а ето я и новородената внучка в креватчето. Видяла целия си живот. Е, какво като са те помолили да не ходиш, защото си прекалено дебела и грозна... Какво толкова страшно, нали вече си изпълнила ролята си? А сега най-важното е да не пречиш, да не се вреш, да не разваляш щастието на любимите си хора. Ако им потрябваш, ще ти се обадят и ще те повикат. Както обикновено. И всичко ще се оправи. Както обикновено.
Но това не е краят на историята. Защото тази жена не била малодушна и слабохарактерна – все пак сама отгледала дъщеря си и ѝ осигурила добро образование. А това значи нещо, нали? Да работиш като кондуктор по влаковете, също не е лесно. Но ето, справяла се. Самата тя била сирак, но не се оплаквала и работела. Имала характер. Просто била много добра и отстъпчива...
И така, майката започнала да посещава една скромна спортна зала и спряла да яде боклуци. Всъщност почти спряла да яде от стреса и обидата. Косата... какво толкова, просто я боядисала и подстригала. В козметичния салон ѝ изгладили бръчките, но те и без това не се оказали толкова много. Започнала да се гримира. Купила си и нови дрехи, не много скъпи. Поискала да я преместят на друга жп линия, където се запознала с един мъж от Благовещенск. След това напуснала работа и заминала с него. Благовещенск се оказал прекрасен град. Всичко това се случило доста бързо – само за около месец и половина.
Един ден дъщерята се обадила на майка си и я повикала да поседи с детето, защото бавачката напуснала, мъжът ѝ се бил запилял някъде, а родителите му се проявили откъм най-гадната си страна и започнали да вдигат скандали и да натякват за собствеността си. Но майката съвсем искрено обяснила, че не може да отиде. Защото сега живее в Далечния изток. Да, някой ден непременно ще ги посети. Когато ѝ се удаде възможност. Или пък, ако искат, те да отидат при нея – винаги ще се радва да ги види. Ако нещо непредвидено се случи, да отидат, никога няма да ги изгони...
Дъщерята все още не е отишла. Съди се с бившия си мъж и богатите му родители за имуществото – но това е дълга история. Понякога сяда със скъпия си телефон и разглежда снимките, които майка ѝ изпраща – страхотни гледки от река Амур и от красивите хълмове наоколо. Има и селфита. Ама как изглежда майка ѝ! Спокойно можеш да я каниш и в гостната си с елита на обществото. Само че сега са много далече една от друга. Е, кой знае, може би ще се срещнат отново...
