Наблюдавайте хранителното си поведение при силен стрес. То ще ви разкрие важна информация
- категория: Мъдрост
Някои хора започват да ядат много в периоди на тревога и стрес. На други залъкът им засяда в гърлото, хапка не могат да преглътнат. Защо става така, в какво е разликата между тези хора? Каква е причината?
Този въпрос ме занимава отдавна. И една ябълка ми помогна да намеря отговора, както падането на ябълката е открило пред Нютон закона за земното притегляне. Бях ядосана след неприятен разговор и машинално взех една ябълка и отхапах парченце. Загризах твърдата ябълка и тогава проумях нещо важно – че инстинктивно съм избрала твърда храна, от която можеш да отхапеш със зъби и да я сдъвчеш.
Изпитвах спотаен гняв – не стига че плагиатът бе присвоил мой текст, ами отгоре на всичко ме накараха да доказвам авторството си. Доказах го. Загубих време и сили. Но в душата ми остана гневът, който не признавах и не осъзнавах. И точно той ме накара да посегна към ябълката. Макар че строго следя калориите и количеството храна, което приемам.
Това беше стрес, стрес от гняв. И някъде дълбоко в подсъзнанието ми се събудиха древните инстинкти: хубавичко да ухапя онзи, който ми е причинил болка и страдание. Може би дори да го изям. Да го схрупам, да сдъвча агресора. И да изплюя костите му.
Естествено, ние сме нормални цивилизовани хора. Дори няма да ни мине през ума да ухапем някого или да го изядем! Но някъде в най-дълбоките пластове на подсъзнанието това вече го има. И ние подсъзнателно вадим агресията наяве чрез храната. Дъвчем и хапем. Тук дори не става въпрос за желанието да се нахраним, а именно за този скрит гняв. Но щом посягаме към храната, значи стресът е „добър“, имаме сили да го преживеем, изпитваме адекватни емоции. Само дето може да преядем и да напълнеем!
Трябва да оставите ябълката и да направите няколко дъвкателни движения, сякаш имитирате отхапване и сдъвкване на храната. Сигурно сте забелязали, че при такъв стрес челюстите са силно стиснати; дори в романите описват „стиснатите зъби и възлите, които се очертават под скулите“. Това е имитация на дъвкателния процес.
Отхапали сме парче от врага си и сме го сдъвкали. Но не го осъзнаваме. На практика отхапваме от нещо безобидно, от ябълката например. Достатъчно е да направим няколко дъвкателни движения, и напрежението спада. Или пък да изпием бавно чаша вода. Опитайте. Това върши работа и когато ви се струва, че сте гладни. Гладът също минава!
Интересното е, че реакцията е различна. Някои започват да ядат и да дъвчат енергично – това са хората със здрава защитна агресия. Други изпитват силно желание за нещо сладко – този тип хора пък се нуждаят някой да ги утеши, да се гушнат в майчината гръд и да си хапнат млечице. Това са по-меките и добри хора; те също са наранени, но по-важното за тях е не победата над оня, който ги е обидил, а утехата. Тези хора трябва колкото се може по-скоро да чуят думи на подкрепа, да прегърнат свой близък, да се притиснат до него – може да е дори домашният любимец – и да се заредят с топлината на любовта. Това ще им помогне да не поглъщат сладки храни. Желанието им да подсладят горчивия хап веднага ще отмине.
Много по-опасен е стресът, при който човек не може да яде. Той сякаш е емоционално парализиран, вцепенен. Това наистина е спазъм на нервната система, трудно му е да дъвче и да преглъща. Следователно не може да се храни и да зарежда с енергия организма си. Загубил е силите си.
Такива хора се нуждаят не просто от подкрепа, а от лечение при психотерапевт. Това е стадият на вцепенението, а след него идва депресията и загубата на всички жизнени сили.
Наблюдавайте хранителното си поведение. Ако осъзнаете, че понякога преяждате от стрес, ще видите, че дълбоко в душата си изпитвате гняв към ситуацията и към виновника за нея. Вече знаете какъв е механизмът, така че ще можете да овладеете това желание.
Но когато не можете да се храните, нещата са сериозни. Организмът ви подава сигнал за бедствие като потъваща лодка. Това е тревожен сигнал. Вслушайте се в него и вземете мерки.
