treybailey.net

Три неща, които искаме да имаме вечно ...

автор: Игор Гречко
категория: Мъдрост

Времето, което няма да забави своя ход.

Родителите, които са ни подарили живот.

Любовта, която трябва да познаем и задържим.

chronicle.bg

Родих се призори,
детството ми мина сутринта,
а около пладне,
прекосявах вече младостта си.
И не че ме е страх,
че времето минава толкоз бързо.
Само малко ме тревожи мисълта,
че може би утре
ще съм твърде стар,
за да направя всичко,
което съм отлагал.

Хорхе Букай

nessebar-news.com

На майка ми

Мамо.

И аз ще се завърна, както винаги.И както винаги, най-неочаквано

прозореца ти ще изпълня в тъмното - не ставай изненадано от стола си.

Не падай във ръцете ми - погледай ме

и позволи ми да сваля палтото си.

Да насека дърва и във нозете ти

да коленича - да запаля печката.

Над куфара ми се склони усмихнато.

Над дрехите ми, книгите ми, мислите.

И докосни ги, моля те, накарай ме

отново да обикна тежината им.

Не се страхувай - пристъпи в душата ми,

прозорците й избърши, пред някого

гостоприемно разтвори вратите й -

върни на огледалото й блясъка.

И изпълни й счупените съдове

със сребърната влага на очите си,

за да живея - за да нося винаги

във мислите си твоето присъствие.

Мамо,
не остарявай, моля те, и никога
не вярвай през деня на огледалото.
В очите ми се гледай непрекъснато,
Съпротивлявай се срещу тъгата си.
За здравето си се бори отчаяно.
И защищавай, моля те, душата си
от бръчките, от пясъка на времето.
Не казвай, че е суета - понякога
си освежавай със червило устните...
И не умирай - заповядвам ти! -
до края.

До края съществувай във живота ми!

Явявай се в най-страшните ми сънища
със бялата си рокля -
съзерцавай ме
от погледите на жените - тихите...
Да се обърна стреснато след някоя
и да те видя във дъжда -
в прозорците,
в балконите, в дърветата и в себе си.
Мамо. Не ме изоставай,
мамо.

Христо Фотев