Готови ли сте да осигурите на децата си материално благоденствие
- категория: Мъдрост
Хубаво е да помагаме на децата си и да знаем, че нищо не им липсва. Но понякога в стремежа си да им осигурим материално благоденствие, забравяме нещо много важно. Че полученото наготово, най-често не се цени.
Тази притча ни припомня един от най-важните родителски уроци. Вижте я.
Богат фермер живеел с жена си и сина си в разкошното си имение. Имали голямо стопанство и къща като палат.
Един ден фермерът казал на сина си, че има намерение да му завещае цялото си имущество, но има едно условие.
– Искам сам да разбереш как се печелят парите – казал бащата. – Затова сега ще отидеш в града, ще си намериш някаква работа и ще поработиш там две седмици. После се прибери у дома и ми покажи колко пари си спечелил.
Идеята не се харесала нито на сина, нито на майката. Тя се опитала да разубеди съпруга си, но той бил непреклонен. Тогава тя дала на сина си достатъчно пари, за да поживее в града две седмици, а остатъкът да върне вкъщи и да каже, че сам ги е спечелил.
След две седмици синът се върнал у дома.
– Ето, татко, изпълних задачата. Намерих си работа и спечелих това – казал той на баща си, подавайки му няколко едри банкноти.
– Лъжеш! Нищо не си работил! – казал баща му и хвърлил парите в огъня. – Когато наистина изработиш някакви пари, тогава се върни вкъщи.
Момчето се ядосало и отишло да се оплаче на майка си. Тя помислила малко и набързо съставила нов план.
– Виж какво ще направим сега – ободрила тя сина си и отново му дала пари. – Следващия път, когато се връщаш, облечи тези мръсни дрехи и малко поизцапай ръцете си. Така баща ти ще повярва, че си работил здраво.
Минали още две седмици и момчето се прибрало вкъщи точно както поръчала майка му. Но баща му и този път хвърлил парите в огъня и го обвинил в лъжа.
Тогава младежът решил да не лъже повече и наистина да се хване на работа. Отишъл в града и започнал като помощник в един магазин. Въпреки че работата била непрестижна и монотонна, той не се отказал и след две седмици с гордост държал в ръце първите изработени от самия него пари.
Прибрал се доволен вкъщи и подал първата си истинска заплата на баща си. Той обаче мълчаливо взел банкнотите и отново ги хвърлил в огъня.
– Татко! Какво правиш?! – извикал младежът и се хвърлил да извади парите от пламъците. – Знаеш ли колко усилия ми струваше да изработя тези пари! Как ще ги хвърляш в огъня просто ей така!
В този момент бащата станал, прегърнал сина си и казал:
– Сега спокойно мога да ти завещая всичко, което имам, защото вече знаеш каква е стойността на парите.
Доброто възпитание е най-доброто наследство.
Азербайджанска поговорка
Притчата е част от книгата „ПОПИТАЙ МЪДРЕЦА 150 притчи за великата тайна на живота“
