Gnezdoto.net
Новак снимка: laurieburtontraining.com

Новак

  • автор: Гергана Лабова
  • категория: Мъдрост

Животът ни е нашето огледало. Виждаме го такъв, каквито виждаме себе си. Харесваме го, ако харесваме себе си. Недоволни сме от него, ако сме недоволни от себе си. Вярваме в него, ако вярваме в себе си...

Самуил не можеше да си намери място от вълнение. Предстоеше му интервю за работа. И то не каква да е! Имаше възможност да го назначат за асистент в голяма международна компания! Нямаше търпение да разгърне целия си потенциал! Щеше да им покаже на какво е способен! Знаеше, че ще го харесат. Беше подготвен технически, а и мотивацията му беше в най-високата точка на скалата! Щеше да ги срази! Щеше да им занесе цяла чанта с идеи и разработки!

001

Вечерта преди интервюто се ровеше из нета, когато изведнъж се сети – старият му познат, Младен, с когото учеха заедно, май работеше на същото място. Отвори фейсбук и провери. Наистина! Младен беше там от три години. Побърза да му пише. Искаше да разбере повече за хората, добри ли са условията, каква е работната среда... "Я по-добре ми звънни" – каза му Младен, докато му изпращаше новия си номер...
- Ох, не питай. Едвам издържам. Мисля да се махам – направо започна бившият му състудент. Гласът му звучеше уморено, тихо, сякаш се беше състарил с двайсет години. – Не е за хора, казвам ти. "Колегите" са абсолютни темерути! За три години три пъти съм излизал с тях. Две думи не можеш да си размениш извън темите за работа. И шефовете са ужасни. За всичките тези години не ми вдигнаха заплатата и със стотинка. И все се опитват да ме товарят с допълнителна работа. Ужасно е, казвам ти!... Но все пак дано те вземат, та да има и друг нормален, освен мен... Иначе и Марина е тук, помниш я, от съседния курс. Но рядко се засичаме...
Самуил му благодари за информацията, но коремът му беше свит на топка. Ентусиазмът му започна да се изпарява. По-различно си представяше нещата. По-светли и оптимистични. Писа на Марина, но тя явно не беше онлайн. Реши да си легне, за да не мисли. Едва ли обаче щеше да заспи. В главата му бушуваше буря, сърцето му сякаш беше стиснато в менгеме. Навън беше непрогледна нощ. Нямаше звезди. И луната се беше скрила. Загаси осветлението и настрои будилника да го събуди след няколко часа...

002

На другата сутрин слезе от метрото и бавно се запъти към офиса, където щеше да се проведе интервюто. Имаше чувството, че краката му тежат цял тон, а на гърба си сякаш носеше канара. Така мечтаеше за подобна позиция! Толкова години чакаше шанс като този. Но сигурно Младен беше прав - твърде хубаво беше, за да е истина. Погледна часовника си. Имаше още час и половина. Рано беше излязъл. Искаше да глътне малко въздух, да се ободри... Телефонът в джоба му извибрира. Съобщение във фейсбук. От Марина. Радваше се, че има възможност да работят заедно. Отговори й, че се намира близо до сградата. Тя го покани на кафе преди интервюто, за да му разкаже подробности. "Няма какво да губя", каза си Самуил и й върна отговор. Щяха да се видят след десет минути...

003

Марина се затича към него усмихната, като момиченце. По нищо не личеше, че са се дипломирали преди близо осем години.Очите й бяха широко отворени, сякаш леко учудени, искащи да погълнат целия свят около себе си. На раменете й беше преметнат ефирен червен шал, който блестеше като огън под лъчите на утрешното слънце. "Същата като едно време - толкова е жива, цялата гори", помисли си неволно Самуил.
- Здравей, Сами! Така се радвам да те видя! Загубихме си следите – започна бързо тя, хващайки го под ръка. – Хайде, идвай, ще те черпя от най-хубавото кафе в града.
Енергията й беше заразителна. Самуил усети как, без да иска, изправи гърба си, вдигна по-бодро главата си и забърза крачките си. Марина не спираше да говори. Колко се радвала да го види. Как не се бил променил. Какво правели другите колеги? Младен работел в същата фирма...

004

Седяха на малката масичка и Самуил не можеше да откъсне поглед от въодушевеното и усмихнато лице пред себе си. Марина жужеше като пчеличка, а гласът й звънтеше като на щастливо дете.
- Е, Рина, как са нещата във фирмата? Разкажи ми, да знам какво да очаквам. – Опита се да звучи бодро, но усети как гърлото му пресъхва.
Марина замълча за миг и го погледна сериозно.
- А ти какво очакваш да откриеш във фирмата?
Не беше предвидил да отговорят на въпроса му с въпрос. Запъна се.
- Ами... очаквам... да получа поле за изява. – Усети, че започна да набира смелост. – Очаквам предизвикателства. – Гласът му стана по-уверен. – Очаквам да работя с интересни хора. Очаквам да науча много. И да постигна много. Но най-вече очаквам да правя това, което обичам.
Въодушеви се и забрави за Младен. Разказа й от колко време чака такава позиция. Как се е подготвял, какви познания е усвоил. Мисълта му летеше напред. Вече се виждаше част от екипа, виждаше къде може да е полезен, с какво може да допринесе. Сподели й идеите си за иновации и завладяване на нови пазарни ниши...

Спря се запъхтян и смутен. Колко ли наивен изглеждаше отстрани този негов ентусиазъм! Сигурно всички новаци във фирмата звучаха така. Сети се отново за Младен. И отново буца стисна гърлото му. Във фантазия ли живееше? Скоро щеше да разбере...
Марина го гледаше съсредоточено.
- Попаднал си на точното място, - усмихна му се тя. Усети скритото недоверие в погледа му, но продължи невъзмутимо. – Да, знам, предположих, че си говорил с Младен. Но нека ти кажа нещо. В живота получаваш това, което си готов да дадеш. Виждаш това, което си готов да видиш. И чувстваш това, което си готов да почувстваш. Младен започна работа два месеца след мен. Сигурно се чудиш защо не се засичаме. Аз вече съм старши мениджър. Той все още е асистент. Младен никога не е обичал истински това, което прави. Затова не обича и предизвикателствата. Не обича промените. Не е склонен да прави жертви. Не полага допълнителни усилия. И логично, не получава допълнителни поощрения. Но най-лошото е, че не влага сърцето си. Младен дойде във фирмата с идеята да намери спокойствие, добре платена работа от 8 до 5 и сигурна заплата. Той не търсеше поле за изява. Не търсеше нови приятели. Затова не ги и намери. Не получава повишение, защото не поема извънредни отговорности. Не се сближава с колегите, защото твърди, че не разбира работния им ентусиазъм и е чужд на емоциите им. Младен избра да заложи на сигурното, да живее в рутината. Обърна гръб на неизвестността и риска. А именно те са неизбежната цена за всеки успех. Затова и успехът му обърна гръб.

005

Maрина спря за миг. Очите й блестяха особено. С пръста си неволно описваше кръг върху гърлото на порцелановата чаша за кафе.
- Животът е кръговрат, Сами. Не го забравяй. Светът винаги ти дава това, което очакваш от него. Нито повече, нито по-малко. Това важи както в професионален, така и в личен план. За да получиш голямо признание, трябва да направиш и голямо усилие. За да стигнеш до върха, трябва да изкачиш планината. Да започнеш от ниското, но да гледаш високото. Да си в подножието, но да мечтаеш за върховете. Да падаш и да ставаш. И да продължаваш. Докато не стигнеш горе. Докато не сбъднеш мечтата си. Много хора жадуват успеха, смятат, че им се полага по право, защото са талантливи или защото си вършат съвестно работата. Но това не е достатъчно, Сами. Днес трябва да даваш не 100, а 120% от себе си. Всичко друго е просто посредственост. Светът има нужда от своите нови герои, които всеки ден надскачат себе си. Светът има нужда от своите нови лидери. Светът има нужда от своите иноватори. На всички нива. Защото, за да водиш, за да променяш, ти е нужно сърце. Нужен ти е ум. А не длъжност. Всъщност, длъжността сама ще дойде, когато другото е налице. Успехът е преди всичко успех над посредствеността. Успехът е доказателство, че си постигнал нещо различно, че ти самият си си позволил да бъдеш различен. Запомни това и ще държиш в ръцете си ключа към мечтите си...

006

Самуил усещаше как сърцето му препуска лудо. Рина говореше на неговия език. Разказваше неговата приказка...
- И не забравяй, запази ентусиазма си на "новак", Сами! Запази го на всяка цена! Приемай всяко предизвикателство с ентусиазма на новобранеца. Съчетай го с мъдростта на опита и успехът ти е сигурен! "Новакът" не вярва в невъзможните неща. "Новакът" не вярва в ограниченията. "Новакът" започва всяка задача с увереността, че ще покаже на всички на какво е способен. "Новакът" е роден победител. Не позволявай на рутината да състари и умъртви духа ти. Не позволявай на ежедневието да те превърне в уморена птица със силни крила, но без силата да ги размаха. Не позволявай на разочарованията да те обезкуражат. Днешният провал крие в себе си урок за утрешната победа. Дишай, мечтай и дерзай! Запомни, няма нищо по-хубаво от това да живееш, обичаш и работиш така, сякаш всичко е тепърва пред теб. Няма нищо по-хубаво от това да подхранваш мечтата си, че ти предстои бляскаво бъдеще и красиво величие. Вярвай, че това те очаква... и то наистина ще те очаква!

007

Самуил я гледаше изумен. Беше запленен от ентусиазма и енергията й.
- За мен ще е чест да бъда част от вашия екип, Рина.
- Знам. Затова ти казвам: Добре дошъл. Интервюто ти мина успешно!

Три години по-късно компанията се сдоби с нов старши мениджър. Името му беше Самуил. 

Вижте още: Лотариен билет - една притча за очакванията и разочарованията, действието и бездействието

Посетете нашата Фейсбук страница за още интересни статии.

 
 

Още публикации от категория "МЪДРОСТ"

vig vsi4ki