Gnezdoto.net
Книгите, които ме промениха – Джонатан Ливингстън Чайката от Ричард Бах снимка: sunday-news.wider-des-vergessens.de

Книгите, които ме промениха – Джонатан Ливингстън Чайката от Ричард Бах

  • автор: Гергана Лабова
  • категория: Мъдрост

Когато говоря за книгите, формирали до голяма степен начина, по който се опитвам да живея, не мога да не обърна специално внимание на шедьовъра на Ричард Бах. За първи път прочетох историята за Джонатан Чайката, когато бях в гимназията. Още тогава ме впечатли, но, да си призная, бяха нужни години, за да осъзная и осмисля истините в нея. Бяха нужни N на брой болезнени разочарования, солидна доза попарен оптимизъм и... една неувяхваща мечта. И ето ме днес, отново държа книгата в ръцете си и имам чувството, че чета историята на своя живот. Или поне ми се иска да мисля така.
Какво ще кажете да се разходим заедно из нейните страници?...

001Гладът

"Повечето чайки не си дават труда да научат за летенето нищо друго, освен най-простото — как да се вдигнат от брега, за да си намерят храна, и как да се върнат обратно. За тях важното е храната, а не летенето. За тази чайка обаче по-важно беше летенето. Най-много от всичко на света Джонатан Ливингстън Чайката обичаше да лети.
...Защо, Джон, защо? — попита го майка му. — Защо ти е толкова трудно да бъдеш като останалите птици от ятото?... Защо не ядеш, синко? Станал си само пера и кости!
— Просто искам да разбера какво мога да правя във въздуха и какво не мога. Просто искам да знам.
— Виж какво, Джонатан — каза баща му доброжелателно...— Летенето е хубаво нещо, но не се яде. Не забравяй, че летиш, за да се храниш.
Джонатан покорно кимна. Следващите няколко дни той се мъчеше да се държи като останалите птици... Но нищо не се получаваше.
"Всичко това е толкова е безсмислено, рече си той и нарочно подхвърли трудно извоюваната рибка на една прегладняла стара чайка, която го гонеше. Можех да използвам цялото това време, за да се уча да летя. Имам да уча още толкова много неща!"
Съвсем скоро Джонатан Чайката отново беше сам, далеч навътре в морето, гладен, щастлив и отново се учеше да лети..."

Осъзнаваме ли руслото, в което ни вкарва общоприетото разбиране за това как ТРЯБВА да живеем? Усещаме ли оковите, които сами си поставяме? И най-вече, имаме ли волята да бъдем Различни? Каква мерна единица използваме за стойността на своя живот?...
Следващите редове са за голямата разлика между живеенето и живуркането. Да си Жив не значи просто да не си мъртъв. Да си Жив значи да си Любопитен, Смел и Гладен. Гладен да откриеш смисъла и себе си. Гладен да откриеш самия Живот.

***

002Разочарованието

"Когато дойде на себе си, вече беше нощ и той се носеше в лунната светлина по повърхността на океана. Усещаше крилете си, сякаш бяха пречупени оловни пръчки, но много повече му тежеше бремето на провала. Обзе го смътното желание това бреме да го повлече към дъното и най-сетне всичко да свърши... "Няма друг път. Аз съм чайка. Ограничен съм от собствената си природа. Ако бях роден, за да науча толкова много за летенето, тогава вместо мозък щях да имам изчислителна машина... Прав беше баща ми. Трябва да забравя това безумие. Трябва да се върна у дома, при своето Ято, и да се задоволя с това, което съм — жалка, ограничена чайка."
...Отсега нататък, реши Джонатан, той ще стане нормална чайка... Вече нямаше да има нито предизвикателства, нито поражения. Колко е хубаво просто да престанеш да мислиш и да летиш през мрака към светлините на брега!
"Мрак! — тревожно изхриптя глух глас в него. — Чайките никога не летят по тъмно." Но Джонатан не го чуваше. Колко е хубаво, мислеше той. "Опомни се! Чайките никога не летят по тъмно! Ако беше създаден да летиш в мрака, щеше да имаш очите на бухал! И изчислителна машина вместо мозък! Щеше да бъдеш с къси криле на сокол!"
"...Ето къде е отговорът!...Трябва просто да прибера по-голямата част от крилете си и да летя само с връхчетата. Къси криле!"
... Обещанията, които бе изрекъл преди малко, бяха забравени, пометени от страхотния ураганен вятър. Въпреки това не се чувстваше виновен, че ги е нарушил. Такива обещания са само за чайки, които са се примирили да бъдат обикновени. Оня, който, учейки, се е докосвал до съвършенството, няма нужда от подобни обещания... Той беше пълен със сили, още тръпнещ от радост, горд, че бе овладял страха си. Без да се двоуми, притисна към тялото си предната част на крилата, разпери късите им, остри връхчета и се хвърли към морето..."

Трудно е да се бориш за мечтата си, когато никой друг не вярва в нея. Трудно е да си различен, когато всички искат да си като тях. Трудно е да продължиш, когато провалите са повече от успехите. Но знаеш ли какво? Заслужава си! БЪДЕЩЕТО ти си заслужава! СЪДБАТА ти си заслужава! ТИ си заслужаваш! Затова запуши ушите си за гласа на умората. Обърни гръб на отчаянието. Затвори очите си за страха. Виж пътя напред със сърцето си. Ако спреш, никога няма да узнаеш докъде е можело да стигнеш. Ако се предадеш, никога няма да разбереш какъв е щял да бъде вкусът на победата. Победата над лъжовната имитация на живота, в която съществуват останалите. Победа над подменените ценности. Победа над останалите. И нас самия себе си.

***

003Истината

"Джонатан, птици като теб се срещат една на милион. Повечето от нас достигат дотук много по-бавно. Ние преминаваме от един свят в друг, който е почти същият, и веднага забравяме откъде сме дошли, не ни интересува към какво сме се стремили, живеем само за мига. Можеш ли да си представиш колко живота е трябвало да изживеем, преди изобщо да ни хрумне, че съществува и нещо повече от яденето, боричкането или властта в Ятото? Хиляда живота, Джон, десет хиляди! А след това още сто живота, докато започнем да научаваме, че има такова нещо като съвършенството, а след това — други сто, докато проумеем идеята, че нашето предназначение в живота е да открием това съвършенство и да го предадем по-нататък. Същите правила ни ръководят и сега, естествено: ние избираме следващия си свят чрез това, което сме научили в този. Не научим ли нищо, то и следващият свят ще е същият като сегашния — с все същите граници и все същите оловни тежести, които трябва да преодоляваме...
Запомни, колкото по-високо лети чайката, толкова по-надалеч вижда... Онези чайки, сред които си роден, си стоят на земята, бият се и се карат помежду си. Те са на хиляди километри далеч от небето — а ти искаш да им го покажеш от мястото, където си стоят! Джон, те не виждат дори крайчеца на собствените си крила!...
Чайките, които пренебрегват съвършенството заради пътуването, не стигат кой знае къде, при това — бавно. А тези, които не обръщат толкова внимание на пътуването, в името на съвършенството, стигат навсякъде, и то мигновено. Запомни, Джонатан, небето не е нито място, нито време, защото мястото и времето са нещо толкова безсмислено... За да летиш бързо като мисълта, докъдето и да било — каза той, — трябва да започнеш със съзнанието, че вече си пристигнал...
Всъщност всеки от нас въплъщава идеята за Великата чайка, безграничната идея за свободата, а безупречният полет е стъпка към изразяването на истинската ни същност. Трябва да отхвърлим всичко, което ни ограничава... Цялото ви тяло, от крайчеца на едното крило до крайчеца на другото, не е нищо друго, освен самата ви мисъл, изразена във форма, която можете да видите. Разкъсате ли оковите на мисълта си, вие ще разкъсате и оковите на тялото си... ти имаш свободата да бъдеш това, което си, самият ти, тук и сега, и нищо не може да ти попречи. Такъв е законът на Великата чайка, Законът, който Е."

Единственото, което стои между теб и осмисления, пълноценно изживян Живот, между твоето посредствено Аз и Аз-а, разгърнал и оползотворил потенциала си, е слепотата. Слепотата, която не ти позволява да видиш силата, скрита в теб, величието, скрито в теб, бъдещето, скрито в теб. Слепота, която те кара да търсиш навсякъде друга, но не и там, където ще я откриеш. Защото всичко е въпрос на избор. Но не дали да вярваш, или не. Не дали да се бориш, или не. А дали да бъдеш, или не!

*** 

За книгата:

"Джонатан Ливингстън Чайката" (Jonathan Livingston Seagull) е издадена през 1970 г. Въпреки че първоначално е отхвърлена от няколко издателства, след излизането й на пазара, в рамките само на две години са продадени над 1 000 000 копия. За първообраз на Джонатан Чайката е използван американският пилот Джон Ливингстън (John H. „Johnny" Livingston), известен с впечатляващите си полети, осъществени в периода 1920-1930 г. През 1973 г. по кината е пуснат едноименен филм.
Книгата е преиздавана няколко пъти. На български излиза през 1996 г. 
През 2014 г. Бах включва в творбата си допълнителна, четвърта част. Авторът обяснява, че новите 17 страници на "Джонатан Ливингстън Чайката – пълното издание" (Jonathan Livingston Seagull: The Complete Edition) са писани едновременно с оригинала. Самолетна катастрофа, която претърпява през 2012 г., го кара да се върне към довършването на последната част.

За автора:

Ричард Бах е американски писател. Макар и потомък на световноизвестния композитор Бах, той избира кариерата на пилот. Това обяснява защо летенето присъства като основен символ в книгите му. Сред някои от най-извесните му заглавия, са: "Джонатан Ливингстън Чайката", "Илюзии", "Едно", "Мост през вечността".

Вижте още: Книгите, които ме промениха: Проницателят от Анди Андрюс

Посетете нашата Фейсбук страница за още интересни статии.

 
 

Още публикации от категория "МЪДРОСТ"

vig vsi4ki