Защо никога не трябва да съжаляваш за нещо, което вече се е случило!

Един ден кралят и свитата му отишли на лов. Верният му приятел също бил с него. Той обикновено приготвял и почиствал оръжията за лова. Този път нещо се объркало и то точно с пушката на краля. Когато кралят се прицелил в една птица и стрелял, пушката гръмнала настрани и отнесла палеца на дясната му ръка.

Приятелят видял какво се е случило, но както обикновено казал:
- Това е добре!
Този път обаче кралят се разгневил и започнал да крещи:
- Не! Това не е добре! Не и този път!
Кралят бил толкова ядосан, че изпратил приятеля си в затвора.

След около година, когато кралят отново бил на лов, попаднал в много опасна гориста местност, където го нападнали канибали. Те го хванали, вързали и го завлекли в своето селище. Запалили голям огън, донесли дълъг кол и завързали жертвата си за него. Точно когато го доближили до огъня обаче, един от тях забелязал, че палецът на ръката му липсва. А те имали суеверие, че никога не бива да ядат човек, на когото липсва някаква част от тялото. И така, отвързали краля и го освободили.

Когато се прибрал, той се замислил дълбоко за случилото се и за приятеля си, който вече цяла година гниел в затвора по негово нареждане. Веднага отишъл при него, освободил го и му казал:
- Ти беше прав! Наистина беше добре, че на онзи лов пушката ми откъсна палеца.
И понеже в този момент се чувствал много виновен пред другаря си, след като му разказал премеждието с канибалите, се разкаял и му поискал прошка:
- Чувствам се много виновен. Постъпих с теб много лошо!
- Не! - отговорил приятелят - Това беше добре!
- Кое беше добре? Че стоя една година в затвора?
- Ако не бях в затвора, щях да бъда заедно с теб при канибалите... – казал мъдрият човек.

Притчата е част от сборника "ВИНАГИ ИМА НАДЕЖДА. 150 ПРИТЧИ ЗА ИЗКУСТВОТО НА ЖИВОТА", издателство Гнездото

Посетете нашата Фейсбук страница за още интересни статии.