Gnezdoto.net
Да чуеш шепота или да чакаш камъка? снимка: ivsky.com

Да чуеш шепота или да чакаш камъка?

Млад бизнесмен се движел из града със своя чисто нов Ягуар. Докато минавал по малка глуха уличка, той видял две деца встрани от пътя. Сторило му се, че едното маха с ръце, но не им обърнал внимание и след като леко намалил, ги подминал.

Мъжът бил зает с мислите си и си тананикал някаква приятна мелодия, когато изведнъж чул звук от удар на камък в задната част на колата. Веднага спрял и когато слязъл от автомобила си, гневно се разкрещял на едното момче:

– Хулиган! Какво си мислиш, че правиш?! Защо изобщо стоиш на пътя и хвърляш камъни по колите? Погледни какво направи! Даваш ли си сметка колко скъпа е тази кола и колко ще струва ремонтът ѝ?!

– Моля да ми простите, господине – с треперещ глас промълвило детето. – Не исках да причиня щета на вашия автомобил... и съжалявам, че ви разгневих. Просто имам нужда от помощ. От няколко часа стоя тук и махам на минаващите коли, но никой не спря. Наистина съжалявам, но не успях да измисля друг начин, по който да накарам някой да спре, за да го помоля да ми помогне. Това момче там е брат ми. Той е инвалид. И докато вървяхме към вкъщи, инвалидната му количка се удари в един камък и той падна, а аз не мога да го сложа обратно в нея... Моля ви, помогнете ми.

Младият мъж изведнъж почувствал как буца засяда в гърлото му и изпитал срам от реакцията си. Той погалил детето по главата и казал:

– А сега аз моля да ми простиш. Наистина видях да махаш от пътя, но бях толкова вглъбен в собствените си проблеми, че изобщо не се замислих за това, че може да имаш нужда от помощ. И трябва да призная, че си прав... да, нямаше да спра, ако не беше хвърлил този камък. Ако нямаш нищо против, бих искал да ви закарам до дома ви. А за колата не се притеснявай... ще я поправя. Това е просто една драскотина.

Всъщност мъжът никога не поправил колата си. Той оставил вдлъбнатината от камъка, за да му напомня за тази случка и за ценния урок, който получил от нея – че не всеки удар, който получаваме, има за цел да ни нарани. Че понякога той просто трябва да ни събуди от вцепенението, в което живеем. Да ни накара да започнем да забелязваме хората около себе си и да отворим сетивата си за техните болки и неволи.

Толкова е просто да бъдеш добър. Трябва само да се поставиш на мястото на другия човек, преди да започнеш да го съдиш.
Марлене Дитрих

Притчата е част от сборника "Предай нататък любовта. 150 истории за чудото на живота"

Ако тихият глас на сърцето ви е заглушен от хилядите незначителни и безсмислени неща, с които е пълен животът ни, тази книга ще ви помогне да си припомните онези истински и важни неща, които са в най-съкровените кътчета на сърцето. Защото те съществуват и винаги са били там.
Книга, която ще зареди деня ви с енергия, ще стопли сърцето ви и ще успокои вечерта ви след дългия ден...

Посетете нашата Фейсбук страница за още интересни статии.

 
 

Още публикации от категория "МЪДРОСТ"

vig vsi4ki