Gnezdoto.net
Колко жестоко да очакваме да се отнесе с нас Природата – едно послание до хората на 2088-а 1hdwallpapers.com

Колко жестоко да очакваме да се отнесе с нас Природата – едно послание до хората на 2088-а

През 1988 година като част от своя рекламна кампания, която да бъде публикувана в списание Time, автомобилният гигант Volkswagen се обръща към известни и влиятелни мислители на онова време с молба да напишат кратко послание към хората, които ще живеят през 2088 г. Един от тях е големият американски писател Кърт Вонегът.

image001

Считан за един от най-влиятелните автори на 20 век, Кърт Вонегът е прочут с оригиналния си, увлекателен и неклиширан стил. Той често описва фантастични общества, за да демонстрира политическите и социални недъзи на своето съвремие. Основни теми на политическата му сатира са нехуманността на технократското общество, самотата, социалното неравенство, отчуждението и екологичните катастрофи.

Вижте писмото на Кърт Вонегът към бъдещите поколения:

Дами и господа от 2088-а година,

Предполага се, че вие ще приветствате мъдрите думи от миналото, които някои от нас, живеещите в 20 век, изпращат до вас. Помните ли съвета на шекспировия Полоний от „Хамлет": „И преди всичко бъди верен на самия себе си." Или пък напътствията на Йоан: „Бойте се от Бога, и въздайте Нему слава, защото настана часът, когато Той ще съди."

Най-добрият съвет от моята епоха за вас или за всеки по всяко време, предполагам, е молитвата, която за пръв път са използвали алкохолиците с надеждата никога да не посегнат повече към алкохола: „Боже, дай ми спокойствие да приема нещата, които не мога да променя, кураж - да променя нещата, които мога, и мъдрост – за да разбера разликата."

Нашият век не е толкова щедър на мъдрости като предишните, защото ние сме първите, които получихме достоверна информация за състоянието на човечеството - колко сме; колко храна можем да отгледаме и да съберем; колко бързо се размножаваме; какво ни разболява и какво ни убива; колко щети нанасяме на въздуха, водата и почвата, от което зависят повечето форми на живот; колко жестока и безсърдечна може да е човешката природа и т.н. Кой би могъл да сипе мъдрости при толкова лоши новини?

За мен, най-парализиращата новина беше това, че Природата не е природозащитник. Тя не се нуждае от нашата помощ, за да разглоби планетата на части и да ги събере отново по различен начин. Като при това въобще не е нужно да подобри живота на планетата от гледна точка на живите същества. Тя подпали горите с небесни мълнии. Тя заля с лава огромни обработваеми площи земя, правейки живота там не по-ефективен от огромните градски паркинги. В миналото тя повлече огромни ледници от Северния полюс и разби на части Европа, Азия и Северна Америка. И няма причини да мислим, че няма да го направи отново някой ден.

Точно в този момент тя може да превръща африкански резервати в пустини, и по всяко време може да помете цели градове с огромни приливни вълни или да изсипе върху нас горещи скални късове от Космоса. Тя може за един миг да унищожи всичко живо, да пресуши океаните и да потопи континентите.

Ако хората мислят, че Природата е техен приятел, тогава със сигурност не им трябва друг враг.

Да, както вие, хората на следващото столетие, би трябвало да знаете много добре, така и вашите внуци ще знаят още по-добре: Природата е безмилостна, когато става въпрос за количеството живот на дадено място и в дадено време, съпоставено към препитанието, с което разполага.

Какво направихте вие и Природата за свръхнаселението? Днес, през 1988 година ние сме като един нов вид ледник - топлокръвни и умни, неудържими да изядат всичко наоколо, после правим любов и всичко е отново в двоен размер.
Дори не мога да си представя, вие и Природата какво може да сте направили за толкова много хора с толкова малки запаси от храна.

Ето една безумна идея, която да изпробвате: Може би трябва да насочим водородни бомби един към друг, за да проумеем много по-дълбокия проблем – колко жестоко можем да очакваме да се отнесе с нас Природата в скоро време, бидейки по своята същност Природа?

Щом сега можем да обсъждаме с вас хаоса, в който се намираме, аз се надявам, че сте спрели да избирате безнадеждно невежи оптимисти на ръководни длъжности. Те са били полезни, само докато никой не е имал представа какво наистина се е случвало през последните 7 милиона години. По мое време те бяха истинска катастрофа като ръководители на институции със сложни наименования и с истинска работа за вършене.

Сега не се нуждаем от лидери, които обещават скорошна и абсолютна победа над Природата с непогрешимото упорство, присъщо ни днес, а от такива, които имат смелостта и интелигентността да признаят, че ние трябва отстъпим пред Природата в най-кратки срокове:

- Редуцирайте и стабилизирайте числеността на човечеството;

- Спрете да тровите въздуха, водата и почвата;

- Спрете да се подготвяте за войни и се захванете с решаването на истинските проблеми;

- Научете децата си и самите себе си, докато сте тук, на нашата малка планета, как да живеете на нея без да я убивате;

- Престанете да си мислите, че науката може да реши всеки един проблем, ако налеете в нея трилиони долари;

- Спрете да мислите, че с вашите внуци всичко ще бъде наред, без значение колко разточителни и разрушителни сте били вие, смятайки, че те ще могат да се качат на някой космически кораб и да отидат на нова, по-хубава планета. Това е меко казано глупаво!

- И така нататък и така нататък...

Мислите, че съм прекалено песимистичен по отношение на живота след сто години?

Вероятно, защото съм прекарал прекалено много време с учените и твърде малко с тези, които пишат речите на политиците. Доколкото знам, даже бездомниците през 2088 година ще си имат собствени хеликоптери. На никого няма да се налага да излиза от вкъщи, за да отиде на работа или на училище, или дори да спре да гледа телевизия. Всички ще стоят по цял ден, натискайки ключовете на глобални компютърни терминали, отпивайки глътка портокалов сок през сламка, като космонавтите.

Поздрави
Кърт Вонегът

Източник: lettersofnote.com

Кърт Вонегът е роден е в Индианаполис на 11 ноември 1922 г. Като студент списва редовна колонка в студентския вестник. Занимава се с журналистика, преди да вземе участие във Втората Световна война. Като военнопленник през 1945 г., писателят е жив свидетел на бомбардировката над Дрезден, което по-късно става повод за написването на един от неговите бестселъри Кланица 5. След войната Вонегът завършва университета в Чикаго, специалност антропология, и започва работа като полицейски репортер.
Някои от известните му книги са Сирените от Титан; Майка нощ; Котешка люлка; Бог да ви поживи, мистър Розуотър; Закуска за шампиони; Галапагос; Механично пиано; Фокус бокус; Времетръс и много други.
През 2007 г., на 84-годишна възраст, след битова злополука, Кърт Вонегът умира в дома си в Ню Йорк.

Вижте още: 30 ЦИТАТА ОТ КЪРТ ВОНЕГЪТ, КОИТО ЩЕ ВИ ПРОМЕНЯТ

Посетете нашата Фейсбук страница за още интересни статии.

 
 

Още публикации от категория "МЪДРОСТ"

vig vsi4ki