Приказка за торбата с пирони

Първия ден момчето забило 30 пирона във вратата. През следващите дни обаче, то започнало да се замисля над всеки случай, заради който трябвало да забива по един пирон и постепенно започнало да контролира своята избухливост. Така малко по малко намалявали и пироните, забити във вратата.

Докато дошъл денят, когато не забил нито един пирон.
Тогава отишъл при баща си и с гордост му разказал за своето постижение и за промяната, която настъпила с него.

- Добре, момчето ми. А сега искам да направиш нещо друго. Всеки път, когато успяваш да овладееш характера си, когато кажеш добра дума на някого или му се извиниш за предишната си грубост, изваждай по един от забитите пирони.
Така и направил младежът. Започнал един по един да вади пироните от вратата докато дошъл денят, в който не останал нито един.

Тогава баща му го завел при вратата и казал:

- Сине, ти се справи прекрасно със задачите, които ти поставих. Стана по-въздържан и добър човек. Но сега, виж колко дупки останаха на вратата и си помисли - тя никога няма да бъде същата както преди.

Когато се скараш с някого и го обидиш или нагрубиш, ти му нанасяш рана – както всеки път нараняваше дървото на тази врата с пирона, който забиваше. И дори и после да му се извиниш и да поискаш прошка, колкото и време да е минало, остава белег от тази рана – както останаха дупки на вратата, въпреки че ти извади всеки пирон.

Помни, че с думите можеш да нанесеш на човек по-тежка рана дори и от нож. И дори да заздравее тази рана, винаги остава белег.

Притчата е част от сборника "ВИНАГИ ИМА НАДЕЖДА. 150 ПРИТЧИ ЗА ИЗКУСТВОТО НА ЖИВОТА", издателство Гнездото

Посетете нашата Фейсбук страница за още интересни статии.