Кратка притча за хорското мнение

В горещ летен ден през селото вървели баща и син. Бащата яздел магаре, а синът му водел животното за повода. По някое време ги срещнал техен съсед и възмутено се обърнал към бащата:

– Горкото дете! Не те ли е срам ти да се качиш на магарето, а това малко момче да оставиш да върви пеш в тази жега?

Бащата се смутил от забележката и се почувствал много неловко. Затова още на първия ъгъл спрял, слязъл от магарето и качил момчето на него.

След малко ги срещнал друг човек и на висок глас казал:
– Горкият старец! Момчето се е разположило като султан върху магарето, а баща му бъхти пеша. Безобразие!

Момчето и бащата се огорчили от тези думи, затова решили този път и двамата да се качат на магарето.

– Горкото магаре! Ей, хора, виждали ли сте такава наглост? – възкликнала една жена, която в този момент минавала покрай тях. – Да мъчат бедното животно в тези горещини. Та то едва ходи под тежестта на тези двамата!

Бащата и синът страшно се засрамили и тръгнали пеша до магарето. Едва изминали няколко крачки, когато чули подигравателен смях:

– Горките, колко са глупави! Защо ви е изобщо магаре, след като никой не седи върху него?

Тогава бащата дал шепа слама на магарето и сложил ръка върху рамото на сина си:

– Виждаш ли, дете мое, каквото и да правим, винаги ще се намери някой, който не го одобрява. Хората обичат да коментират и обсъждат другите, много често без да са наясно с чуждите проблеми. Понякога го правят просто за да се чувстват важни и значими. Мисля, че не трябва да се ръководим от чуждото мнение, а да решаваме сами кое е най-добро за нас.

Всичко, което чуваме, е мнение, а не факт. Всичко, което виждаме, е гледна точка, а не истина.
Марк Аврелий

Притчата е част от сборника "ПОПИТАЙ МЪДРЕЦА. 150 ПРИТЧИ ЗА ВЕЛИКАТА ТАЙНА НА ЖИВОТА", издателство Гнездото

Посетете нашата Фейсбук страница за още интересни статии.