Gnezdoto.net
30 мисли от великолепието на Съмърсет Моъм

30 мисли от великолепието на Съмърсет Моъм

„Един от признаците на писателския гений е в това, че хора с различни убеждения намират в него свои собствени източници на вдъхновение."

С тези свои думи, големият писател Съмърсет Моъм сякаш е описал собствения си гений. В неговите книги откриваш не само вдъхновение, но и дълбока и безпощадно точна житейска мъдрост. Той никога не залага на сложните сюжети или динамичното действие. Той се рови из дълбините на човешката душа, изследва човешката природа и поставя точни диагнози.

Неговите романи и прекрасни разкази са безспорно сред литературните шедьоври на 20-ти век. Те са винаги актуални, пленяващи и пристрастяващи. Дори да се докоснеш само до един негов разказ, вече се чувстваш пристрастен. Искаш още, и още...

Подбрах за вас една малка част от великолепието на тези шедьоври. И тъй като Съмърсет Моъм е в моя личен топ 10 на най-любимите писатели, ще започна с една негова мисъл, която, смея да твърдя, че промени отношението ми към хората и към света и ми помогна да разбера една от най-простите и важни истини, която ти помага да живееш доста по-добре...

С течение на годините ще разберете, че първото условие, за да бъде този свят едно поносимо място за живеене, е да признаете неизбежния егоизъм на хората. Вие искате от хората себеотрицание - това е нелепо. Значи вие искате те да жертват желанията си заради вашите. Откъде накъде? След като се примирите с мисълта, че на този свят всеки живее за себе си, ще станете по-малко взискателни към себеподобните си. Те няма да ви разочароват и вие ще гледате на тях с повече снизхождение и обич.

Не е вярно, че страданието облагородява човек – понякога това се отдава на щастието. Страданието в повечето случаи прави човек дребнав и отмъстителен.

Нищо не остава без последствия. Хвърлете един камък във водата – и вече сте променили вселената.

Лицемерието е най-трудният и изморителен порок от всички, на които човек се поддава. Той изисква постоянна бдителност и рядка целеустременост.

Винаги ме е удивлявало защо хората се стремят толкова към запознанство със знаменити личности. Престижът, който завоювате, след като съобщите на своите приятели, че познавате някои известни личности, доказва единствено това, че самият вие сте твърде маловажен.

Почти всички хора обичат да говорят за себе си и им пречи само обстоятелството, че другите не искат да ги слушат.

Илюзия е, че младостта е щастлива, илюзия на онези, които са я загубили; младите страдат от безброй лъжливи представи, които са им били внушени, и всеки път, щом се докоснат до истината, тя ги наранява. Като че са жертви на заговор, защото книгите, които им се дават да четат – минали през подбор и затова пълни с идеализирани представи, както и нещата, които чуват от по-възрастните – хора, гледащи назад към миналото през розовата мъгла на забравата – ги подготвят за един недействителен живот.

Единственото разумно нещо е да приемеш доброто у хората и да си търпелив към недостатъците им.

Следвай наклонностите си, без да забравяш, че зад ъгъла стои полицай.

Животът е твърде кратък, за да правиш за себе си това, което другите могат да направят за теб за пари, и сега аз мога да си позволя лукса да правя само това, което никой не може да направи за мен.

Смелите думи, които изглеждат толкова нови на този, който ги произнася, са били изговаряни вече стотици пъти, и то с почти същата интонация.

Странно нещо е животът. Ако откажеш да приемеш друго, освен най-доброто, много често го получаваш.

Опасно е да пускаш публиката зад кулисите. Тя лесно губи своите илюзии и после ти се сърди, защото е имала нужда точно от илюзии.

Неприятни са ми хората, които презират парите. Това са или лицемери, или глупаци. Парите са шесто чувство – без него не можете да използвате останалите пет. Ако нямате прилични доходи, вие сте лишени от половината от това, което предоставя животът.

Хората повече от всичко обичат да слагат етикети, което веднъж завинаги ги освобождава от необходимостта да мислят.

Човек не е това, което той иска да бъде, а това, което не може да не бъде.

Да познаваш миналото си е достатъчно неприятно. Да познаваш и бъдещето, би било просто непоносимо.

На света няма нищо по-лесно от това да понесеш чуждите несгоди.

Знаете ли, скъпо дете, човек не може да намери успокоение нито в работата, нито в удоволствията, нито в манастира, а само в собствената си душа.

Мисля, че Бог или е вътре в мен, или никъде.

За жените и любовта...

Когато човек не е до теб, ти го идеализираш. Разстоянието изостря чувствата, но когато го видиш отново, се учудваш какво си намирал в него.

Две неща оправдават човешкото съществуване – любовта и изкуството.

Ако искаш мъжете да са добри с теб, трябва да се държиш отвратително с тях; отнасяш ли се както трябва, те ще те накарат да си платиш за това.

Жената привлича един мъж, разчитайки на чара си, и го задържа до себе си, разчитайки на неговите пороци.

Само мъж, който уважава жената, може да се раздели с нея, без да я унижава.

В любовта винаги единият обича, а другият позволява да бъде обичан.

Любовта умира. Най-великата трагедия на живота не е в това, че загиват хора, а в това, че те спират да обичат.

Главният недостатък на жените е страстта им да обсъждат личните си проблеми с всеки, който е съгласен да ги слуша.

Можеш да обичаш една жена много силно и все пак да не мечтаеш да изживееш целия си живот с нея.

Само една жена знае на какво е способна друга жена.

Вижте още: ОБЪРКАНИЯТ ЖИВОТЪТ НА ХЕМИНГУЕЙ В 65 ЛЮБОПИТНИ ФАКТА

Посетете нашата Фейсбук страница за още интересни статии.

 
 

Още публикации от категория "МЪДРОСТ"

vig vsi4ki