Съдбата на снежинката

В един хубав зимен ден завалял сняг. Хиляди бели пухкави снежинки се спускали от небето и се носели във въздуха в нежен танц. Две снежинки, които летели една до друга, започнали да си говорят.

– Колко хубаво е да летиш! Нима не е вълшебство да се носим във въздуха леки и свободни... – радостно казала едната.

– О, я стига! Ние не летим, а просто падаме! И в това няма нищо вълшебно – сърдито възразила другата.

– Скоро ще се срещнем със земята и ще се превърнем в пухкаво бяло покривало. И ще доставим неописуема радост на децата – продължила първата.

– За каква радост говориш? Ние пътуваме към нашата гибел, където тези деца ще ни стъпчат... ще ни размажат с калните си обувки – отново недоволствала втората.

– Когато се стопим, ние ще се влеем в някоя река, а после ще се устремим към морето... така ще живеем вечно!

– Не, когато се разтопим, ще изчезнем завинаги – приключила разговора втората снежинка.

После всяка от тях полетяла в различна посока, за да посрещне съдбата, която си е избрала.

Нашият живот е такъв, какъвто го правят мислите ни.
Марк Аврелий

Притчата е част от сборника "ПОПИТАЙ МЪДРЕЦА. 150 ПРИТЧИ ЗА ВЕЛИКАТА ТАЙНА НА ЖИВОТА", издателство Гнездото

Посетете нашата Фейсбук страница за още интересни статии.