Смешна история

Часът минаваше девет, когато Н.Л. надникна във всекидневната. Зет му стоеше пред компютъра и очевидно доста съсредоточено издирваше някаква нова въдица из чуждестранните сайтове за пазаруване. Дъщеря му Нина пък се бе свила на дивана с лаптопа в ръка и водеше по скайп поредния важен разговор. Н.Л. въздъхна и полека затвори вратата. Всъщност той бе убеден, че дори да я бе затворил с гръм и трясък, никой от присъстващите нямаше да забележи. 

След минута почука на вратата на внука си. Без да изпуска телефона от ръцете си, Виктор отвори вратата, но беше повече от ясно, че не му е до приказки с дядо.

- Сега съм тъкмо по средата на играта и съм на път да подобря личния си рекорд. – изсумтя той. Айде после да ми разкажеш тази смешна история. И без да отделя очи от дисплея, затвори вратата.

Н.Л. бавно се запъти към кухнята и седна на ъгловото диванче. Вече трети ден откакто гостуваше на дъщеря си, а не си бяха казали и пет приказки. А имаше такава история за разказване. Онзи ден тъкмо се беше качил на автобуса и...

Всяка вечер едно и също. Тримата сядаха пред своите екрани и като зомбирани се взираха в тях, докато не станеше време за лягане. Дори по време на вечеря всички мълчаха, вперили поглед към телевизора и "oнзи готин крими сериал". Котаракът се промъкна към Н. Л. и за момент го измъкна от тъжните му мисли.

Когато, по-късно същата вечер, Нина влезе в кухнята, завари баща си, прегърнал котето, оживено да му говори.

- Започнал е да се вдетенява. – сподели тя на мъжа си. – Говори с котката, представи си!

Не, Н. Л. не показваше признаци на деменция. Той просто искаше да сподели с някой своята смешна история...

Вижте всичко написано от Вили Терзиева и допълнителна информация за нея ...

Вижте още: Бяла циклама

Посетете нашата Фейсбук страница за още интересни статии.