Gnezdoto.net
Човекът, който се превърнал в търговец на щастие

Човекът, който се превърнал в търговец на щастие

Сега ще ви призная, че бях доста отчаян и уплашен, когато влязох в казармата, преди повече от тридесет години. Въпреки, че нямаше и не се очертаваше да има в близкото бъдеще никаква война, аз страдах и се измъчвах само от мисълта, че трябва да прекарам цели две години от живота си в условията на суров казармен режим. Опасенията ми се оправдаха и през първите няколко дни се чувствах много зле, но после чух историята за Търговеца на щастие и нещата коренно се промениха.

Казармата си остана реално същата, а само в мен се случи пълната и тотална промяна. Случи се само и единствено в съзнанието ми, но сякаш всичко се промени и вече виждах всички хора, с които общувах, а и самата казарма като цяло по съвсем различен начин.

След края на втората седмица се сприятелих с Живко, който наистина бе по-жив от всички останали новобранци, взети заедно. Всички бяхме с посърнали лица, но той бе коренно различен. Постоянно беше в добро настроение и лъчезарната му усмивка рядко изчезваше от лицето му.

- Как го постигаш бе, човек? Вечно си усмихнат. Не ти ли тежи тая казарма? – един ден не се стърпях и го попитах, с тих и притеснен от любопитството си глас.

- Усмихвам се, за да показвам белите си зъби. – пошегува се той, но зъбите му бяха наистина снежно бели и нямаше нито една пломба. И това бе поредното нещо, което ме учуди и впечатли у този младеж. Преди да го срещна си мислех, че няма такъв човек, без нито един лекуван и оправян зъб. – Защо трябва да ми тежи, да не би да я нося, тая казарма на гърба си? – добави със сериозен тон и продължи. – Ще ти разкажа една история и като я чуеш, сам ще прецениш, дали е необходимо да се измъчваш и да страдаш, че си тук или на което и да е друго място.

- Разказвай! – подканих го нетърпеливо, аз.
- Преди три месеца и аз бях се отчаял, че ще влизам в тая плашеща казарма и ходех омърлушен с наведена глава и забит поглед в земята.

- Хей! Живко, ти май си изгубил нещо. Да не би да ти е изпаднала от джоба някоя банкнота? – спря ме Търговецът на щастие. Старецът живееше близо до нас и често го виждах да седи сам на пейката пред неговата къща. Приличаше ми на библейски светец и си мислех, че сигурно е най-спокойният и благ човек в този свят. Винаги го поздравявах и си казвахме по някоя дума, но този път не бях го забелязал и бях минал покрай него, без да го поздравя.

- Не, не, н... нищо не съм изгубил. – почнах да мрънкам аз. – Ще влизам в казармата и за това се бях замислил. Извинявай, че те подминах!

- Няма какво да я мислиш! Казармата си е казарма и без твоите мисли за нея, но ти си изгубил най-ценното нещо. Единствената ценност, която притежава всеки човек или по-скоро хората не я притежават, а тя е вътре у самите хора, но те постоянно я пренебрегват и не й обръщат никакво внимание. През целия си живот, все мислят и се тормозят, за какви ли не глупости и накрая умират като просяци, които са имали на разположение милиарди, но никога не са се сетили за тях.
- Какво съм изгубил? За каква ценност ми говориш? – опулих се срещу стареца, с не разбиращ и питащ поглед.

- Изгубил си своето спокойствие! Разделил си се с вътрешния си мир и мислиш само за тая казарма, а все още дори не си и бил там. Нямаш никаква реална представа за нея.
- Всички говорят, че там не е хубаво. Гадна е тая казарма!
- Всички овце, започват да блеят щом чуят, че заблее една от тях и когато някоя хукне на някъде, цялото стадо се втурва след нея, но ти не си овца! Имаш ли си приятелка? – попита ме старецът и се усмихна закачливо, под мустак.

- Имам. – веднага му отговорих аз.
- Е! Вместо сега да си мислиш и да си колкото се може по-често с нея, ти повече мислиш за казармата, а като отидеш в казармата, постоянно ще страдаш, че си там и повече и по-често ще мислиш за приятелката си. Това е много вреден и коварен навик!
- Навик ли? Какъв е пък този навик?

- Ти да си някъде, а мислите ти да са все на друго място. Винаги бъди цял и не се раздвоявай! Мисли за това, което е пред очите ти и за онова, което чуваш във всеки един момент. Бъди където си и прави каквото правиш, но винаги с ясна мисъл, и не се оставяй на мислите си да те разиграват!

- Живко! Хайде се прибирай. – повика ме баща ми от нашия двор.
- Идвам! – извиках му аз и тръгнах, а старецът ме изпрати с думите:
- Помни, че можеш да мислиш за всичко, да преживяваш и да правиш всевъзможни неща, но никога не се разделяй със спокойствието си! Чу ли?
- Да! Ще го запомня! – обещах му твърдо и категорично аз и се прибрах.

- Какво ти разправя, старецът? – попита ме баща ми.
- Да съм бил спокоен за казармата, а и за всичко друго. По принцип, да съм спокоен в живота.

- Прав е, човекът! Какво толкова се плашиш от тая казарма?
- Да бе, лесно му е на него да си седи блажено на тая пейка и да ми говори за спокойствие. Аз ще тичам и марширувам в казармата, а той...

- Ти знаеш ли какво е преживял този човек? – прекъсна ме баща ми.
- Не! – отговорих му аз и той започна да ми разказва, а аз го слушах с ококорени очи и отворена уста. Разбрах, че името му е Владимир. Старецът беше участвал в три войни – Балканската, Междусъюзническата и Първата световна. В армията, на фронта бил раняван няколко пъти, но най-тежките рани му били нанесени от цивилния живот.

Преди да го мобилизират за Балканската война, той имал прекрасна нова къща, много красива жена и новородено момченце. Син! Най-голямата радост и гордост за всеки баща, особено по онова време. Щастието му било пълно, но краткотрайно. Няколко месеца, след като отишъл на фронта, детенцето му се разболяло и се случило с него най-лошото и непоправимо нещо, а когато се върнал от фронта, с огромно огорчение разбрал, че и жена му го е напуснала и живее с някакъв богат търговец в многолюдната и далечна столица.

Усещал, че е безсмислено да я търси и че тя никога няма да се върне отново при него. Бил отчаян и съкрушен. Пропил се и в една зимна нощ, заспал мъртво пиян, без да затвори добре силно горящата печка. Паднали въглени и се търкулнали на дървения под. Лумнал пожар и къщата изгоряла. Него като по чудо го спасили съседите. Имал сериозни изгаряния, но оживял.

Оправил се, но вече нямал нищо, дори и покрив над главата. Скитал се из града или дремел по кръчмите през деня, а нощем зъзнел от студ в една порутена барака. Защо да живее? Без нищо и никому ненужен! Защо му е такъв живот?

В една безсънна нощ, решил да отиде в планината и да се хвърли от високите скали в тъмната и дълбока пропаст. На заранта тръгнал към високия връх, но в подножието се натъкнал на един възрастен пастир с голямо стадо кози. Старецът, веднага се досетил, какво е намислил и започнал да му говори и да го разпитва. Говорили дълго, до края на нощта, а после и през следващите няколко дни и нощи. Старецът, първо му разказал за живота на Свети праведни Йов Многострадални, а сетне му говорил и за много други библейски истории и текстове от Светото писание.

Младият мъж коренно се преобразил и когато след месец се прибрал в града, толкова бил променен, че някои от съгражданите му не го и познали. Преди никой не искал, нито да го вижда, нито да го чува, а сега всички били привлечени от него като метални стърготини към магнит и всички искали да общуват и да разговарят с преобразения бивш алкохолик. Всички говорели, че усещат около него някаква много странна енергия и необяснимо спокойствие, които им въздействали и на самите тях омиротворяващо, а някои хора споделяли, че са видели и странна светлина, която се излъчвала в определени моменти от променения им съгражданин.

Всички хора в града започнали да го търсят за помощ и съвет при преодоляването на най-различни трудности и за решаването всякакви проблеми, които възниквали в техния личен и обществен живот. Винаги помагал на всички, а всеки му се отблагодарявал различно, кой с каквото може. По-заможните му оставяли пари, други му вършели някоя услуга, трети му се отплащали само с добра дума за благодарност и уважение.

Започнали да го наричат Мъдреца Влад. Бързо се прочул и след година го търсели и хора от други градове. Идвали от цялата страна всякакви хора, млади и стари, бедни и богати, мъже и жени, а по някое време се появили и чужденци от съседни държави.

Един ден дошла да го търси за помощ и съвет, една гъркиня, която била много богата, но и много нещастна в този момент. Тя жадувала да бъде щастлива. Искала да намери щастието или пък да си го купи по някакъв начин, ако е възможно. Жената обикаляла из града, но била забравила името на мъдреца и разпитвала за търговеца на щастие, но хората първоначално не я разбирали и не се сещали кого търси. Само един възрастен мъж се досетил, че сигурно е дошла за да се срещне с мъдреца Влад и я завел в неговата къща.

Оттогава всички започнали да го наричат Търговеца на щастие, а той спокойно приел и новото си „име", както приемал и всичко останало в своя нов живот. Станал богат, построил си нова къща и отново се оженил за млада и красива жена, която го дарила с двама синове и една дъщеря. Жена му я помня, почина преди няколко години, но не знаех, че има и синове. Сега синовете му живеели в чужбина, а дъщеря му я виждам често да му идва на гости, сама или с цялото си семейство. Интересен живот! Нали? – попита ме Живко и спря за миг за да си поеме дъх.

Аз му кимнах утвърдително с глава, че съм съгласен с неговото заключение, а той продължи:
– Цяла нощ не спах и си мислих за стареца, за думите му, за нещата, които ми каза и за онова, което ми разказа баща ми за неговия живот. На сутринта станах по-рано от всеки друг ден и бях по-бодър и по-жизнен от всякога. Бях зареден с енергия и със спокойствие каквито не познавах до този момент. Погледнах се в огледалото и не видях да има сияещ ореол, около главата ми, но със сигурност бях по-различен от преди и от тогава все съм такъв, какъвто ме познаваш и ти. Спокоен и усмихнат! – Живко се изсмя със силен глас и в същия момент чухме, че батарейният ни вика. Аз веднага скочих като ужилен и щях да хукна тичешком към командира, но приятелят ми ме спря и със спокоен жест ми прошепна:

- По-кротко! – намигна ми хитро с едното око и добави. – Винаги спокойно и с усмивка! Пак ли трябва да ти разказвам за Търговеца на щастие?
- Не! – отговорих му спокоен и с усмивка, аз. После цял ден тичахме в изпълнение на казармените задачи, а когато късно вечерта се погледнах в огледалото със сигурност бях по-различен от преди и от тогава все съм такъв. Спокоен и усмихнат! Не се чудете! Спокойно!

Ще ви призная, че е имаше и два краткотрайни периода в живота ми, в които забравих за Търговеца на щастие, но по-важното е, че бързо си спомнях за него и за живота на Многострадалния Йов, за който се разказва в Светото писание.

Доктрината за смъртта на Егото, като път за постигане на мир и щастие, е нещо, което повечето хора не могат да приемат. Егото вярва в придобиването на все повече и повече земни придобивки: богатство, власт, престиж и т.н. Неговият апетит е ненаситен. Ако не притежават тези „ценности", хората са неспокойни и се тормозят, че им липсват. Когато се сдобият с някоя от тях, изпитват краткотрайна наслада, а после отново са неспокойни и се боят, че рано или късно пак ще я загубят. Животът им е изпълнен със страхове, безпокойство и противопоставяне. Те не осъзнават истинският Бог, истинският си Аз. Бог е всичко и нищо. Бог е покоят! Той е отвъд всякакво противопоставяне. Бог е мирът, за който не се сещаме в забързаното си ежедневие. Той е и нашето спокойствие, с което толкова често се разделяме, заради нашите егоистични страхове и желания! Не ме разбирайте погрешно, не отричам нашите човешки стремежи към земните придобивки, но когато губим мирът и спокойствието си заради тях, ние сме само едни неосъзнати и ограничени същества, които погубват не само за личния си живот, но са вредни и за живота на планетата ни като цяло.

Мили хора, когато сте на ръба на нервната криза и всеки път, когато усетите, че губите своя вътрешния мир, че се разделяте с най-голямата си ценност, вашето вътрешно спокойствие, спомнете си за Търговеца на щастие. Неговата стока никога не свършва и магазинът му е винаги отворен. За вас!

„Каква полза за човека, ако спечели целия свят, но изгуби душата си?" Матей 16:26

Вижте повече за Валентин Начев и още статии от него


ДВЕ КНИГИ, КОИТО ЩЕ ВИ ПОМОГНАТ ДА УПРАВЛЯВАТЕ СЪДБАТА СИ: "СТРЕСЪТ - ПРИЯТЕЛ ИЛИ ВРАГ" И "ИНСТИНКТЪТ НА ВОЛЯТА" ОТ КЕЛИ МАКГОНИГЪЛ - СЕГА С 30% ОТСТЪПКА!

Ако фразите "Нямам воля" и "Стресът ме убива" тровят живота ви, тези книги са за вас! Две практически ръководства, основани на авангардни научни изследвания, от д-р Кели Макгонигъл!

animiran promopaket kelly mcgonigal

Кели Макгонигъл e доктор на науките, психолог, изследовател, преподавател в Станфордския университет и автор и водещ на два от най-популярните курсове в Станфорд – „Наука за силата на волята“ и „Новата наука за стреса“.

 


ЗИМНА ПРОМОЦИЯ - 30% ОТСТЪПКА ЗА КНИГИТЕ НА ИЗДАТЕЛСТВО "ГНЕЗДОТО"!

"Не съществува трудност, която един час четене да не смекчи." Шарл дьо Монтескьо

zimna promociq min
Промоцията продължава до 28 февруари 2023 г.

 


ВСЕКИ ДЕН ДО 28 ФЕВРУАРИ 2023 Г. - ДВЕ КНИГИ НА ЦЕНАТА НА ЕДНА!

"Да четеш хубава книга е като непрекъснат диалог, в който книгата говори, а душата отговаря…" Андре Мороа

kniga s podaryk animiran new price

Посетете нашата Фейсбук страница за още интересни статии.

 
 

Още публикации от категория "ПРИТЧИ И МОТИВИРАЩИ ИСТОРИИ"

vig vsi4ki