Gnezdoto.net
Безверието, Отчаянието и Надеждата снимка: 1wallpaperhd.com

Безверието, Отчаянието и Надеждата

Стояли заровени в пръстта три зрънца – на Безверието, Отчаянието и Надеждата. Идвали постоянно хората и поливали две от семенцата. Започнало бързо да расте Безверието. Всеки ден то ставало все по-голямо.

Същите хора, се връщали отново. Само че този път поливали Отчаянието. Започнало и то бързо да расте. Не след дълго задминало Безверието. Колкото по-голямо ставало Отчаянието, толкова по-често се връщали хората да го поливат. Започнали двете да се подиграват на Надеждата:

– Никой не мисли за тебе. Виж ние колко големи станахме, а ти още семе в пръстта си стоиш.
– Аз може да съм още зрънце, но съм по-силна от вас – отговаряла Надеждата. – Докато съм заровена тук, все по-слаби ще ставате.

Изминало време, променили се мислите на хората. Връщали се те отново, но малко по малко започнали да късат от Отчаянието. Щом станало отново малко, хората започнали да късат от Безверието. Само зрънцето Надежда стояло на сигурно място в пръстта.

– Видяхте ли? – попитала тя Безверието и Отчаянието щом били напълно сломени. – Аз съм последното нещо, което човек ще реши да изтръгне.

Вижте повече за Силвия Жекова и още статии от нея

Вижте още: НЕСЛУЧАЙНА СРЕЩА - УРОК ЗА ЦЯЛ ЖИВОТ

Посетете нашата Фейсбук страница за още интересни статии.

 
 

Още публикации от категория "ПРИТЧИ И МОТИВИРАЩИ ИСТОРИИ"

vig vsi4ki