Gnezdoto.net
Като празна яйчена черупка снимка: pixabay.com

Като празна яйчена черупка

Спомням си едно време как дядо ми преди Великден старателно правеше едва забележими дупчици в няколко яйца. След това изсмукваше вътрешността им, а черупките пълнеше с гипс. След като се втвърдеше гипсът, баба ми ги боядисваше с другите яйца. Голяма веселба падаше, защото никой не знаеше как дядо винаги избира борците. Освен аз и той.

След години се сетих за тази история. Тогава се чувствах някак празна, точно като онези яйца с едва забележимите дупчици. Само че моите се бяха превърнали в пукнатини. Тогава бях твърде млада, заблуждавах се, че ако съм празна отвътре, ако не изпитвам никакви емоции, щях да се чувствам добре. Мислех, че това е начинът да се съхраня цяла. Да остана невредима. Колко незряло, нали?

Осъзнавах, че не съм единствената, която живее в тази заблуда. Имаше много хора като мен. И все пак успявахме известно време някак да заблудим себе си, че не чувстваме нищо. Бяхме просто едно кухо яйце. Но малко по малко започнах да се замислям колко здрава е тази черупка? Едно-единствено почукване беше в състояние да я разчупи на парчета. И то безвъзвратно. Тогава нямаше да мога да я напълня отново, но все още имах този шанс. Просто напълних черупката отново. Напълних я с воля и вяра, водени от натрупания опит. Не бях същата, бях много по-силна, също както яйцата с гипс.

Не допускайте никога да бъдете празни, това не е решение. Липсата на чувства не лекува раните. Изпълнете се с вяра и търпение, хубавото тепърва предстои.

Вижте повече за Силвия Жекова и още статии от нея

Вижте още: НЕСЛУЧАЙНА СРЕЩА - УРОК ЗА ЦЯЛ ЖИВОТ

Посетете нашата Фейсбук страница за още интересни статии.

 
 

Още публикации от категория "ПРИТЧИ И МОТИВИРАЩИ ИСТОРИИ"

vig vsi4ki