снимка: divinemagazineonline.com
Притча за цветята и ... хората. С очакван край!
- автор: Пламен Петров
- категория: Притчи и мотивиращи истории
Представяте ли си ако цветята бях като нас? Хората...
Сигурно щяха да си правят забележки и да се сочат с листа едно-друго през цялото време:
– Ти не си правилното цвете!
– Не се расте така! Има и по-добри начини!
– Как може да си толкова диво!
– Не те ли е срам цял живот да си една най-обикновена лайкучка?!
– Моето венчелистче е много по-голямо от твоето!
И така нататък...
Слава Богу, цветята не са като нас.
Растат едно до друго и се радват на топлината на слънцето без непременно да си хвърлят сянка.
Пускат коренчета в земята без да я ограждат с ограда и да си вадят документ, че тази земя е тяхна собственост.
Когато вали дъжд – той е за всички. Няма преференциален дъжд и няма специални цветя.
(Освен онази роза, разбира се! Която винаги ще е най-специалната роза за един малък принц с коса с цвят на злато...).
А ние другите – порасналите принцове и принцеси – много обичаме да даваме акъл на околните как да си живеят живота. Да им посочваме грешките. И да не забелязваме собствените си...
Затова когато един човек много се е отклонил от Пътя – за него казват следното:
„А бе, остави го тоя, бе! И той не е цвете..."
Вижте още публикации от Пламен Петров и информация за него.
Вижте още: Любими притчи: Изборът
