Свещеникът и детето

Свещеникът и детето

Една история за истинския виновник

Понякога влизам в една малка църква, за да остана сама с мислите си. Да чуя вътрешния си глас. Днес отново отидох там. Влизайки, дори не подозирах колко ще ме разтърси един неволно дочут разговор.

В църквата имаше майка с дете. Докато тя се молеше, детето потърси с поглед свещеника. Щом го видя отиде до него и попита:
– Ако искам да попитам нещо Господ, ще ме чуе ли Той?
– Разбира се, детето ми – отвърна свещеникът. – Бог вижда и чува всичко.

– На мен пък ми се струва, че е сляп и глух понякога.
– Защо мислиш така?

– Ако наистина беше толкова всемогъщ, защо хората се нараняват непрекъснато? Защо убиват животните за удоволствие? Защо има толкова войни, в които умират невинни деца?

Свещеникът въздъхна, погали детето по главата и каза:
– Навярно Той си задава същите въпроси всеки ден.

Изрече това и отмина без да каже и дума повече.

Замислих се върху думите му. Колко много мъдрост се криеше в това единствено изречение. Колко е лесно да виним за всичко и Дявола и Господ, а не осъзнаваме, че всеки от нас сам избира кой от двамата да надделее в него. Защото никой не се ражда по-лош от другия, това е избор. Ако по-често се замисляхме върху това, може би нямаше да се питаме защо някой там горе, допуска да има войни, глад и опустошения. Ние сме единствените виновници те да съществуват. Ние – хората!

А всичко може да е толкова различно, ако просто бъдем Човеци.

Вижте повече за Силвия Жекова и още статии от нея

Вижте още: ХОРАТА СЕ СРЕЩАТ НЕ СЛУЧАЙНО...

Посетете нашата Фейсбук страница за още интересни статии.