Притча за златото и златните възможности
- автор: Валентин Начев
- категория: Притчи и мотивиращи истории
Преди много години, един беден младеж решил да намери много злато, с което да си осигури мечтания щастлив живот и тръгнал към планинската хижа на прочут златотърсач, за да научи всички тънкости на занаята от опитния старец, но когато влязъл в скромната дървена хижа на златотърсача, с голямо съжаление видял, че старецът е на легло и всеки момент ще издъхне пред очите му.
– За какво си дошъл, синко? – обърнал се немощният старец към смутения младеж.
– Искам да стана добър златотърсач. Като теб! – притеснено му отговорил младежът.
– Забрави златото! Не мисли за парите и насочи вниманието си към ежедневните прекрасни мигове и златните възможности, които са винаги достъпни и напълно безплатни за всеки човек. – тихо му казал умиращият златотърсач.
– Къде са тези възможности? – учудено го погледнал младият мъж. – Какви възможности може да има, човекът без пари?
– Златни и безбройни! – тихо прошепнал старецът.
– Но къде са тези златни възможности? В какво? – погледнал го още по-учудено младежът!
– Те са навсякъде и във всичко, а моите отдавна са погребани в един голям дървен сандък! – отговорил му със сетните си сили старецът и издъхнал, а съкрушеният младеж дълго време го оплаквал, но след няколко часа се съвзел и погребал безжизненото тяло на починалия човек. После се настанил в дървената хижа и започнал да живее като златотърсач.
Младежът така се пристрастил към търсенето и добива на блестящия благороден метал, че неусетно посветил целия си живот на тази дейност, но никога не успял да открие достатъчното количество злато, с което да си осигури бленувания и мечтан живот. Така и той остарял в дървената хижа, а когато почувствал, че краят на дните му наближава се помолил на група преминаващи туристи да му изпратят свещеник, който да го изповяда.
– Добре си дошъл, отче! – зарадвал се златотърсачът на пристигналия свещеник.
– Бог да те благослови, старче! – поздравил го свещеникът. – Имаш ли много грехове за изповядване?
– Имам! – веднага му отговорил златотърсачът. – Но първо ще те помоля да видиш, каква е тази твърдина под моето легло, дето постоянно ме убива. От една седмица съм се залежал и всеки ден става все по-твърдо. Старата пружина сигурно се е разтегнала и целият ми гръб ще се израни. Моля те, виж какво има под това легло, че вече не издържам. – тежко въздъхнал лежащият мъж, а свещеникът се навел и видял един голям дървен сандък.
– Убивате големият сандък, който си наврял под леглото си. – казал наведеният свещеник. – Чули ме? – извикал по-силно той, но пак не получил никакъв отговор и когато се изправил видял, че златотърсачът е умрял. Напрегнал се и с голямо усилие успял да отмести леглото с тялото на издъхналия златотърсач, а после отворил тежкият дървен сандък и онемял от почуда. В сандъка имало десетки килограми злато и един прегънат лист, върху който бил изписан следният текст: „В този ковчег със злато са погребани и всичките пропилени златни възможности на моя скучен и безрадостен живот!”. – Господи, прости му! А на мен ми дай сили, за да не бъда и аз заслепен от блясъка на този скъп метал! – помолил се свещеникът и се заел с работата по мъртвото тяло на починалия златотърсач, а по-късно под негово ръководство и със златото от ковчега, на мястото на малката дървена хижа бил изграден голям манастир. И когато го питали, от къде е намерил средствата за построяването на красивия манастир, той скромно отговарял:
– Всичко е построено благодарение на Божията помощ и златните възможности, които ми даде старият златотърсач.
– Златните възможности от стария златотърсач? – поглеждали го учудените хора.
– Да, но вие никога не се разделяйте с вашите златни възможности, за нищо на света! – кротко ги съветвал игуменът на новопостроения манастир.
Притчата е част от сборника със съвременни притчи „Силата на словото!“
Вижте повече за Валентин Начев и още статии от него
Вижте още: ЖИВОТЪТ Е ПРИКАЗКА - ЕДНА ИСТОРИЯ ЗА ПРИКЛЮЧЕНИЕТО ДА СЪЩЕСТВУВАШ
