Брат брата не храни, но тежко на този, който го няма

Двама братя работели заедно в семейната ферма. В края на всеки ден двамата братя делели всичко по равно – печалбата и плодовете на съвместния си труд.

Един ден първият брат, който живеел сам, си казал: „Не е честно да делим всичко по равно. Аз съм сам и нямам нужда от кой знае колко. А брат ми трябва да храни голямо семейство. Нека за него да има повече“.

Затова започнал всяка вечер да взима по един чувал зърно от своя дял и като се промъквал тайно през оградата между домовете им, го хвърлял на братовия си куп.

В същото време другият брат, който имал жена и три деца, си мислел: „Не е честно да делим всичко по равно. В края на краищата аз имам семейство, имам жена и деца, които ще ме гледат на старини. А брат ми си няма никого. Нека за него да има повече“.

И така, той също всяка нощ вземал по един чувал зърно и го слагал при дела на брат си.

И двамата много се чудели защо запасите им от зърно не намаляват. Докато една тъмна нощ се сблъскали един в друг. И така разбрали какво са правили толкова време. Пуснали чувалите и се прегърнали.

А Бог ги дарил с дълъг и спокоен живот. Защото Бог винаги награждава доброто, направено от сърце.

Не е задължително да вършиш велики неща. Може да направиш нещо малко, но с огромна любов.

Притчата е част от сборника "ПОПИТАЙ МЪДРЕЦА. 150 ПРИТЧИ ЗА ВЕЛИКАТА ТАЙНА НА ЖИВОТА", издателство Гнездото

Посетете нашата Фейсбук страница за още интересни статии.