
Как да посрещнем ежедневните проблеми
- категория: Притчи и мотивиращи истории
Един човек наел майстор, който да ремонтира банята му. Майсторът бил съвестен и сръчен и бързо напредвал с работата. В един от дните той отишъл сутринта с угрижено лице и мълчаливо започнал да облича работния си комбинезон.
– Нещо случило ли се е? – попитал от любезност домакинът. – Изглеждаш ми разтревожен.
– Ами... да, нещо такова. Обадиха ми се от банката да ми напомнят, че съм просрочил кредита си. Настанаха трудни времена, нали знаеш... – отговорил майсторът и се захванал за работа.
След известно време той излязъл от банята и отишъл при своя работодател.
– Много съжалявам, но за днес ще трябва да приключа – започнал притеснено той. – Електрическата ми бормашина изгоря... тя е на доста години и явно ще трябва да купувам нова. Извинявай... ще направя всичко възможно да възобновя работата още утре.
Тръгнал си той, но след пет минути се върнал, а лицето му било още по-разстроено.
– Явно днес не е най-добрият ми ден – казал майсторът. – Много ми е неудобно, но мога ли да те помоля да ме закараш до дома ми. Колата ми също отказа...
– Разбира се, ще те закарам. Не се тревожи – отговорил стопанинът.
Докато пътували през града, майсторът седял потънал в мълчание и нервно мачкал с ръце каскета си. Когато пристигнали пред дома му – малка спретната къща в краен квартал – той слязъл и настоятелно подканил своя спътник да влезе.
– Много ти благодаря за разбирането и за помощта. Моля те, ела да те почерпя едно кафе... да те запозная със семейството ми...
Другият мъж приел поканата и двамата тръгнали през двора. Докато вървели към къщата, майсторът се спрял пред едно дръвче, като докоснал последователно няколко клончета с двете си ръце. А когато отворил входната врата, на лицето му греела усмивка. Той бодро поздравил жена си и целунал двете си деца. Когато влезли, вече нямало и следа от напрегнатото му и разтревожено изражение.
Изпили по едно кафе, поговорили си малко и когато гостът станал да си ходи, домакинът излязъл да го изпрати до колата му.
– Извинявай за любопитството – казал мъжът, – но какъв беше този ритуал с дръвчето пред къщата ти? Стори ми се интересно това, което направи...
– О, това е моето дърво на проблемите – отговорил майсторът и се усмихнал. – Всеки човек има някакви проблеми, а понякога, в дни като днешния, просто се нижат един след друг... Но това не значи, че трябва да ги внасям в дома си и да товаря с тях и семейството си. Затова всяка вечер, когато се прибирам вкъщи, аз просто ги окачвам на това дърво и моля Бог да се погрижи за тях. А на другия ден, когато излизам, си ги вземам отново. Но знаеш ли, странното е, че когато дойда сутрин, проблемите вече не са толкова големи, колкото са били предишната вечер.
Не можем да избегнем срещата с големите проблеми. Всичко, което можем да решим за себе си, е дали да ги посрещнем добре или зле.
Теодор Рузвелт
Притчата е част от сборника "Предай нататък любовта. 150 истории за чудото на живота"