Цветя за мама

категория: Притчи и мотивиращи истории

Добре облечен мъж на средна възраст влязъл в един цветарски магазин и поръчал голям букет, като помолил да го опаковат и да го изпратят на адреса на майка му.

Тя живеела в малко селище на два часа път от града, но той рядко намирал време да я посети. Имал хиляди ангажименти и дори понякога да ѝ обещавал, че ще отиде, все изниквало нещо в последния момент и той отлагал посещението за друг път. Тя, разбира се, не му се сърдела, но самият той изпитвал угризения, че все не намира време за нея. И сега се опитвал да приспи съвестта си с този огромен красив букет, който тя щяла да получи още на следващия ден.

Докато оформяли поръчката му, мъжът разсеяно гледал през витрината на цветарницата. В един момент погледът му се спрял на малко момиче, на около десет години, което стояло пред вратата на магазина и неспокойно се взирало в минаващите хора. Изглеждало разстроено и сякаш се нуждаело от помощ, но не се решавало да спре някой от минувачите.

Тогава мъжът излязъл навън и заговорил момиченцето:
– Какво има, дете? Стори ми се, че имаш някакъв проблем. Мога ли да помогна с нещо?

– Много мило от ваша страна, че попитахте, господине. Да, наистина бихте могли да ми помогнете. Искам да купя една червена роза за майка ми, но нямам достатъчно пари. Ще ви бъда много благодарна, ако ми услужите с една малка сума, която не ми достига. И ако ми оставите вашия адрес, още другата седмица ще ви върна парите.

– О, това ли било... – казал той и се усмихнал ведро, след което влязъл в магазина.

Избрал една прекрасна червена роза, като помолил да я включат към неговата сметка, и се върнал при детето.

– Ето, заповядай. Тази роза е за майка ти. И понеже виждам, че си разстроена, ако искаш мога да те откарам до вкъщи. Така и майка ти по-скоро ще се зарадва на това красиво цвете. Хайде, качвай се в колата и ми кажи къде е адресът.

– Благодаря ви много... – едва чуто промълвило момичето и очите му се напълнили със сълзи. – Всъщност трябва да отидем до гробището.

За няколко минути мъжът останал като парализиран, погледът му се замъглил, а сърцето му се свило от остра болка.

След като закарал детето до гроба на майка му, той бързо се върнал в цветарския магазин и като отменил доставката на цветята за другия ден, поискал да вземе букета веднага. Не искал да губи и минута повече. Обадил се в офиса си и отменил всички ангажименти за следващите два дни.
След два часа стоял пред вратата на майчиния дом и нервно стискал огромния букет с цветя.