Човекът, който чакал Бог да го навести за празника

„Ех, колко жалко, че няма да мога да отида в храма“, помис­лил си обущарят и с натежало сърце си легнал да спи. А през нощта му се присънило, че чува един тих и кротък глас да му казва: „Не се тревожи. Щом ти не можеш да дойдеш в този ден, аз ще дойда при теб“.

Събудил се човекът и го обзело радостно вълнение. „Ами да, това беше Господ – казал си той. – Какво щастие! Самият Господ ще ме навести!“

Станал от леглото, облякъл си най-новите дрехи, подредил дома си колкото му позволявали силите, наредил празнична трапеза, отворил широко прозорците да влезе свеж въздух и зачакал.

По някое време отвън дочул детски плач. Показал се на прозореца и видял едно детенце, което седяло на тротоара и ридаело.

– Какво има, дете? Какво се е случило? – попитал разтревожено обущарят.
– Мама ме изпрати да купя хляб и малко храна, а аз изгубих парите... Това бяха последните ѝ пари и не знам как ще ѝ кажа – хлипало през сълзи детето. – Сега два дни няма да има какво да сложи на масата.

– Не плачи, момчето ми. Ей сега ще ти сложа в една торба от всичко, което имам в килера. Не е кой знае какво, ама ще изкарате два дни. – Човекът напълнил торбата и я подал на детето през прозореца. – Ето ти и малко бонбони, за празника... Хайде, тичай при майка си и не плачи повече.

Зарадвало се момченцето, изтрило сълзите и радостно хукнало към вкъщи. А човекът седнал и отново зачакал своя скъп гост. Денят почти се изтърколил, а него все го нямало.

Някъде в късния следобед някой почукал на вратата. Била една бедна жена, която често носела обувките си на поправка при него.

– Извинявай, майсторе, че те притеснявам на празника, ама днес ми се скъсаха и последните обувки и вече нямам какво да обуя, пък май ще започва да вали... Дали ще можеш малко да ми ги позакърпиш... колкото да не ходя боса и да са ми сухи краката?

– Влез и поседни – казал обущарят. – Ей сега ще ги оправя. А ти през това време си вземи нещо от трапезата и си хапни, да се подкрепиш.

– Ами има и нещо друго, майсторе – притеснено казала жената. – Може ли да ти платя за поправката другата седмица, че сега ми е много трудно.

– Не се притеснявай за парите. Нищо няма да ми плащаш. То това е толкова дребна работа...

Закърпил обувките на жената, тя му благодарила и си тръгнала доволна и спокойна.

Вече паднала нощта, а гостът още го нямало. Обущарят решил, че явно няма да дойде и решил да си ляга. „Е, ще го почакам още малко... кой знае, може да обърка къщата...“, казал си той и се подпрял на отворения прозорец. В този момент по тъмната улицата се задал някакъв непознат, който, като го видял, се спрял и го заговорил:

– Извинявай, добри човече, дали ще можеш да ме подслониш за през нощта? Цял ден съм на път, но замръкнах във вашия град, а не познавам никого тук и няма къде да отседна по това време.

– Ами, добре, заповядай. То и аз тъкмо щях да си лягам. Имам едно свободно легло, ела, ще ти постеля... – казал обущарят и поканил непознатия в дома си.

После му предложил да хапне, настанил го и си легнал и той. А докато се унасял в сън, си помислил: „Щом Господ не дойде при мен на този празник, явно още не съм достатъчно добър християнин, за да ме удостои с тази чест...“ А когато заспал, в съня си отново чул същия тих и благ глас. Този път той му казал: „Днес дойдох при теб три пъти. И всеки път ме посрещна топло и радушно“.

Каквото направите на нищите свои братя, за Мен го правите.
Иисус Христос

Притчата е част от сборника "Предай нататък любовта. 150 истории за чудото на живота"

Ако тихият глас на сърцето ви е заглушен от хилядите незначителни и безсмислени неща, с които е пълен животът ни, тази книга ще ви помогне да си припомните онези истински и важни неща, които са в най-съкровените кътчета на сърцето. Защото те съществуват и винаги са били там.
Книга, която ще зареди деня ви с енергия, ще стопли сърцето ви и ще успокои вечерта ви след дългия ден...

Посетете нашата Фейсбук страница за още интересни статии.